Решение № 11740 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5833/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив против решение 3091/3.4.2024г., постановено по адм.д. 3081/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението са отменени оспорените пред административния съд разпоредби на чл.9, ал.3, чл.10, ал.1 и ал.4 и чл.16 от Наредба за реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив /наричана по-долу НРИРППРИЕВПИОП/, приета с Решение 68, взето с Протокол 7 от 18.03.2010г. на Общински съвет - Пловдив, изменена и допълнена с Решение 121, взето с Протокол 11 от 14.04.2011г., изменена и допълнена с Решение 502, взето с Протокол 22 от 20.12.2012г., изменена и допълнена с Решение 15, взето с Протокол 1 от 24.01.2013г., изменена и допълнена с Решение 198, взето с Протокол 11 от 04.06.2015г., изменена и допълнена Решение 398, взето с Протокол 15 от 13.09.2016г. отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед 18-10361/14.9.2023г на началника на СГКК София. Касаторът смята, че обжалваното решение е недопустимо, поради липса на интерес на оспорилото посочените подзаконови норми юридическо лице с нестопанска цел. Интересът не бил наличен, поради това, че наредбата се отнасяла за поставяне на рекламно информационни елементи единствено върху общински имоти. Моли решението да бъде обезсилено. В условията на евентуалност иска отмяната му, като твърди незаконосъобразност на решението, без да са изложени аргументи в подкрепа на това твърдение. Ответникът Българска асоциация за външна реклама чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за правилно, не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебният акт, като правилен следвало да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Административен съд Пловдив е бил сезиран с жалба на Българска асоциация за външна реклама против разпоредбите на чл.9, ал.3, чл.10, ал.1 и ал.4 и чл.16 от НРИРППРИЕВПИОП. Неоснователен е касационния довод за недопустимост на оспорения съдебен акт поради това, че наредбата се отнасяла за поставяне на рекламно информационни елементи единствено върху общински имоти. Вярно е, че от наименованието на наредбата и в частност израза съдържащ се в същото върху недвижими имоти на Община Пловдив е възможно да остане впечатлението, че същата се отнася единствено в случаите на поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи /РИЕ/ върху имоти, които са общинска собственост. От текста на самата наредба обаче става ясно, че с нея се регулират правилата по които ще се поставят рекламни елементи, както върху недвижими имоти държавна и общинска собственост, така и върху имоти, притежание на частноправни субекти. В този смисъл са разпоредбите на: чл. 1 поставянето, регистрирането и премахването на РИЕ на територията на град Пловдив чл. 6, ал. 1, т. 2 . когато се касае за разполагане на РИЕ върху частни имоти. чл. 6, ал. 2 В поземлени имоти и сгради частна собственост... чл. 6, ал. 3 Върху сгради в етажна собственост чл. 7, ал. 1 за имоти собственост на физически и юридически лица и редица други. Следователно за сдружението-ответник в настоящото производство, с оглед интересите на членовете му и целите на същото - защита на общите браншови интереси на тези членове, е бил налице правен интерес от оспорване на наредбата в цялост или на отделни нейни части /както е в случая/. Административен съд Пловдив е бил сезиран редовна жалба, поради което постановеното от същия съд решение е допустимо. Съдът от първа инстанция е установил, че при приемането на посочената наредба не е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ в приложима редакция към 18.03.2010г., според която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Стигнал е до извода, че констатираното неизпълнение опорочава цялата наредба, но ограничавайки се до предмета на оспорване, определен жалбата, е отменил само оспорените подзаконови норми. В касационната жалба нито се сочат доводи, че изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е изпълнено, нито се представят доказателства за изпълнението му. Решението на съда, като валидно допустимо и правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение,