Решение № 9244 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2015 г.

Решение № 9244 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 323 и чл. 328 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на С. Г. Д. - прокурор в Районна прокуратура - гр. П. срещу решение по т. 9 от протокол № 55/5.11.2015 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдена заповед № 219/16.09.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П. досежно наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ "порицание" за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, т. 2 и т. 5 от Закона за съдебната власт. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, за което да му бъде налагано каквото и да е дисциплинарно наказание. Намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на законовите критерии за мотивираност, с което е нарушена разпоредбата на чл. 314, ал. 1 ЗСВ. Посочва, че не са събрани всички относими доказателства за обективно изясняване на случая от фактическа страна. Ответникът по жалбата - Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на същата. Заинтересованата страна - административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - П. оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че е оправдан извода на административния ръководител, обективиран в заповед № 219/16.09.2015, че е налице нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения на наблюдаващ прокурор по ДП № 705/2003 г. по описа на РУ на МВР - гр. П., тъй като с бездействието си дисциплинарно наказаният магистрат е поставил в риск валидността на разследването при условията на чл. 234, ал. 7 от НПК във връзка с ал. 3 на с. з. Наличието на обуславящо дисциплинарната отговорност на магистрата поведение, не е обосновано и от пречки от обективно естество, които да са възпрепятствали изпълнението на служебните му задължения, в предвидения в закона обем и срок, като искането за самоотвод, което не е било уважено, не може да се счита за пречка от такъв характер. Неизпълнението на служебните задължения в качеството му на наблюдаващ прокурор по ДП № 705/2003 г. по описа на РУ на МВР - гр. П. обуславя извод за законосъобразно наложено дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ и отговаря на нормативните критерии за индивидуализация съгласно чл. 309 от ЗСВ. За определяне на дисциплинарното наказание правилно е преценена тежестта на нарушението, неговата съразмерност и безкритичното отношение на магистрата към личното му бездействие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административните актове съгласно чл. 168 АПК е основателна. По делото е установено, че със заповед № 61/20.03.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П. е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор С. Д. от същата прокуратура. В заповедта като основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата са посочени нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 1 и ал. 4, т. 2 и т. 5 от Закона за съдебната власт, изразяващи се в действия и бездействия в качеството му на наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 705/2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П., които неоправдано са забавили производството, както и неизпълнение на задължението му, визирано в чл. 143, ал. 3 ЗСВ, изразило се в неизпълнение на разпореждане на прокурор от Апелативна прокуратура гр. С., дадено в постановление от 9.12.2014 г., също довело до неоправдано забавяне на разследването по наблюдаваното дело. С лаконични мотиви и солидаризирайки се изцяло с изводите на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П. с решение по т. 9 от протокол № 55/5.11.2015 г. Висшият съдебен съвет е потвърдил на основание чл. 314, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) наложеното наказание. При образуването на дисциплинарното производство преписи от заповедта са изпратени на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Б. и на отдел 06 "Административен" - Направление "Инспекторат", за сведение. Препис от заповедта е връчен на прокурор на 11.09.2015 г. Последният е дал писмени обяснения същия ден и със заповед № 219/16.09.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П. му е наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ "порицание" за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, т. 2 и т. 5 от Закона за съдебната власт. В заповедта за налагане на наказание дисциплинарнонаказващият орган е приел, че прокурор Д. "виновно не е изпълнил служебните си задължения, като с бездействието си, както и с някои действия, неоправдано е забавил разследването и приключването на досъдебно производство № 705/2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П.. Отделно от това не е изпълнил задълженията си на наблюдаващ прокурор по същото досъдебно производство, произтичащи от чл. 234, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 243, ал. 10 НПК, което е поставило в риск валидността на действията по разследването при условията на чл. 234, ал. 7 НПК и не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 143, ал. 3 ЗСВ, изразило се в неизпълнение на разпореждане на прокурор от Апелативна прокуратура гр. С., дадено с постановление от 9.12.2014 г., което е довело до необосновано забавяне на разследването." Друго основание за ангажиране дисциплинарната отговорност от оспорената заповед сочи, че "в хода на разследването, прокурор Д. не е осъществявал ефективно ръководство и надзор върху същото, което е довело до забавено неритмично разследване. Игнорирани са били положените от страна на административните ръководители на Районна прокуратура гр. П. и Окръжна прокуратура гр. Б. усилия за подпомагане приключването на разследването: многократно обръщане на внимание на наблюдаващия прокурор с писма от 16.02.2012 г.; 24.06.2013 г.; 27.08.2013 г.; 4.09.2013 г.; 7.11.2013 г.; 31.04.2014 г. ... С оглед задълженията на административния ръководител по чл. 143, ал.4 ЗСВ, районният прокурор, със заповед № 23 от 28.01.2014 г. е възложил на прокурора, завеждащ досъдебния надзор в Районна прокуратура - гр. П. (М. К.) да вземе на специален надзор две досъдебни производства, наблюдавани от прокурор С. Д., едно от които е ДП № 705/2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П., за да бъде подпомогнат наблюдаващия прокурор в ръководенето на разследването и недопускане изтичането на давностните срокове за наказателно преследване спрямо обвиняемите." Позовал се е на обстоятелства по направен от 21.07.2010 г. самоотвод на магистрата. Съобразил е предходно наложено наказание със заповед № 120/25.05.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура гр. П., с която на основание чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ на прокурор С. Д. е наложено дисциплинарно наказание "забележка", потвърдено с решение по т.5.1 на протокол № 42/23.06.2015 г. на Висшия съдебен съвет. При преценка основанията за Д. законосъобразност на оспорените актове, настоящият състав намира, че същите са издадени от компетентни органи и в изискуемата форма. Доводите на жалбоподателя за необяснимо големия срок изтекъл от момента на образуване на дисциплинарното производство (20.03.2015 г.) до уведомяването му за образуваната дисциплинарна преписка (11.09.2015 г.) не оказват влияние върху законосъобразността на крайния акт. Съгласно чл. 310, ал. 2 ЗСВ дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността. Ирелевантни към законосъобразността на оспорените актове са и неточно посочените правни квалификации в титулната част на заповед № 219/16.09.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П.. Макар и да се е позовал на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда (провеждане на конкурс), нямаща отношение към предмета на регулираните с оспорената заповед отношения, дисциплинарнонаказващият орган е посочил и относими към фактическите установявания правни квалификации. При преценка законосъобразността на заповед № 219/16.09.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П. с оглед наведените фактически основания, Върховният административен съд констатира, че за част от тях ангажирането на дисциплинарната отговорност е погасено по давност. Съгласно чл. 310, ал. 1 и ал. 3 ЗСВ дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува. Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете започват да текат от откриването му. В мотивите към заповед № 219/16.09.2015 г. административният ръководител се е позовал на множество случаи от развитието на производството по ДП 705/2003 г. на РУ на МВР гр. П. от 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., при които той е обръщал внимание на прокурор Д. за приключването му в кратки срокове. За всички тях обаче дисциплинарно производство не е било образувано в сроковете по чл. 310 ЗСВ и поради това не могат да служат за основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на магистрата по дисциплинарна преписка вх. № 20 от 14.01.2015 г. по описа на Районна прокуратура - гр. П. във връзка с която е образувано дисциплинарното производство със заповед № 61/20.03.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П.. При анализа на относимите за дисциплинарното производство обстоятелства от края на 2014 г. и периода до издаване на заповед № 219/16.09.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П., настоящият състав намира, че за този процесен период действията на наказания магистрат по ДП 705/2003 г. на РУ на МВР гр. П. не осъществяват фактическия състав на посочените от дисциплинарнонаказващия орган нарушения. След приключване на разследването с постановление от 30.04.2014 г. прокурор Д. е прекратил наказателното производство и преписи от постановлението е изпратил на обвиняемите, на началника на РУ на МВР гр. П. и на лицата Г. Я., К. В. и В. С.. По реда на служебния контрол постановлението на Районна прокуратура - гр. П. е било потвърдено с постановление от 17.09.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Б.. Постановлението на Окръжна прокуратура - Б. е обжалвано пред Апелативна прокуратура - гр. С. и с постановление от 9.12.2014 г. прокурор при тази прокуратура е отменил постановлението от 17.09.2014 г. по пр. пр. № 3914/2014 г. на Окръжна прокуратура - Б., с което е потвърдено постановление от 30.04.2014 г. по пр. пр. № 3824/2007 г. по описа на Районна прокуратура - П. за прекратяване на ДП № 705/2003 г. по описа на РУ на МВР - гр. П.. Разпоредил е копие от постановлението ведно с материалите по досъдебното производство да се изпратят на Окръжна прокуратура - Б. за сведение и разпореждане. Разпоредил е копие от постановлението да се изпрати и на Районна прокуратура - П., на която е указал да изпълни дадените указания в обстоятелствената част на същото. Безспорно е, че постановлението на прокурора от Апелативна прокуратура - гр. С. е било постановено при условията на очевидна фактическа грешка - липсва изричен диспозитив за отмяна на постановлението на прокурор Д.. Делото заедно с постановлението е получено от жалбоподателя на 18.03.2015 г. като на 24.03.2015 г. той е подал сигнал до Върховна касационна прокуратура. Съгласно чл. 46 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпълнение на тези свои задачи той ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия; участва в съдебното производство като държавен обвинител; взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени и мотивирани указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия. Прокурорът, получил указанията от по-горестоящия прокурор може да направи възражение срещу тях пред прокурор от по-горестоящата прокуратура. Тълкуването на цитираната разпоредба според Върховния административен съд сочи, че правомощия за сигнализиране на Върховната касационна прокуратура е имала Окръжната прокуратура - Б., макар и прокурорът от Върховната касационна прокуратура да се е произнесъл по същество по подадения от прокурор Д. сигнал. Това е показателно не само за различното тълкуване на посочената разпоредба, но най-вече с оглед на това, че се касае за процесуални действия в рамките на служебните правомощия на орган по разследването, за които не може да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. Подобна оценка се налага и във връзка с действията на прокурор Д. по искането му за отстраняване на допуснатата очевидната фактическа грешка в постановлението на прокурора от Апелативна прокуратура - С.. Постановлението на Върховна касационна прокуратура е издадено на 21.05.2015 г., но е получено в Районна прокуратура - гр. П. на 12.06.2015 г. Докладвано е на прокурор Д. на 29.06.2015 г. когато той се е върнал от платен годишен отпуск. С постановление от 30.06.2015 г. за възлагане на органите на МВР е разпоредено извършването на отделни действия по реда на чл. 196, ал. 1, т. 2 НПК. Направени са и искания за удължаване на срока за разследването съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК, отчитайки че при отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 НПК за извършване на разследване. Узнавайки на 11.09.2015 г., че срещу него има образувано дисциплинарно производство във връзка с ДП № 705/2003 г. жалбоподателят подготвя своя самоотвод на 12.09.2015 г., който е потвърден с постановление от 11.03.2016 г. на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Възприети по този начин фактите по спора не могат да обосноват нарушение на служебни задължения по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗСВ и неизпълнение на други служебни задължения и проявено бездействие при разследването и приключването на досъдебно производство № 705/2003 г. по описа на РУ на МВР гр. П. във вида и при формата на вината, която са възприели дисциплинарнонаказващият орган и Висшият съдебен съвет. Последвалото прекратяване на наказателното производство от новоназначения наблюдаващ прокурор по ДП 705/2003 г. (след уважения самоотвод на прокурор Д.) поради несъставомерност сочи, че не са настъпили неблагоприятни последици от възприетите като нарушения от дисциплинарнонаказващите органи действия на жалбоподателя. Отчитайки гореизложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира за основателни доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед № 219/16.09.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - гр. П. и решение по т. 9 от протокол № 55/5.11.2015 г. на Висшия съдебен съвет са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила (дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил обясненията и възраженията на наказания магистрат, имащи съществено значение за случая; не е изяснил всички относими обстоятелства за случая) и неточно прилагане на материалноправни разпоредби. Предвид изхода на спора и като съобрази направеното от жалбоподателя искане за разноски по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, Върховният административен съд намира, че следва да постави такива в тежест на Висшия съдебен съвет в размер на 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 168 вр. с чл. 172 АПК и чл. 323 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение