Решение № 1465 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2013 г.

Решение № 1465 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Христозов Братанов против решение № 27 от 19.02.2013 г. по адм. дело № 349/2012 г. на Административен съд -Хасково, с което жалбата му против заповед рег. № 2346/31.10.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)- Хасково за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и в противоречие с доказателствата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Хасково е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Възражението, че в заповедта не са посочени правните и фактически основания за издаването й, е неоснователно. Допуснатото от служителя дисциплинарно нарушение е описано подробно, посочени са времето и място на извършване, както и че това поведение на служителя съставлява неизпълнение на заповед по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР. Фактическите и правни основания в заповедта се допълват и от изложеното в обобщената справка рег. № 19300/30.08.2012 г. и справка рег. № 20900/24.09.2012 г., цитирани в административния акт, в които е посочено, че поведението на служителя е в нарушение на заповед № 1095/23.04.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково, за отчитане на труда на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение в дирекцията, положен извън редовното работно време. С това формалните изисквания на закона са спазени и правото на служителя на защита не е нарушено. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР и резултатите от нея са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (обобщена справка рег. № 19300/30.08.2012 г. и справка № 20900/24.09.2012 г.). В съответствие с изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя (такива са представени съответно на 31.07.2012 г. и на 5.09.2012 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Спазени са и сроковете за налагане на наказанието, определени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, според който санкцията се налага не по- късно от два месеца от откриване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР нарушението се смята за открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от проверката са представени на дисциплинарно наказващия орган на 24.09.2012 г. (дата на справката от допълнителната проверка), поради което следва да се приеме, че наказанието е наложено в сроковете, предвидени в закона. Ето защо доводът на жалбоподателя за нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е неоснователен. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, на заместник - министрите, на главния секретар на МВР и на преките ръководители. В конкретния случай е установено, че на 22.06.2012 г. около 15.00 ч. жалбоподателят, държавен служител кат. Г, старши разследващ полицай в РУП - Димитровград отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР - Хасково преждевременно, не по установения ред напуска работното си място. Описаното поведение на служителя правилно е квалифицирано като неизпълнение на заповед № 1095/23.04.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково, според която нормалната продължителност на работното време на служителите в дирекцията е 8 часа дневно, с работно време от 8.30 часа до 17.00 часа с един час обедна почивка (т. 1 от заповедта). Характерът на допуснатото нарушение обосновава налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" (чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, пр. 3 от ППЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед. Възражението на касационния жалбоподател, че нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР не е допуснато, е неоснователно. Факта на нарушението се установява от обясненията на служителите Грозев, Христозов, Дулев и се признава от служителя в представените писмени обяснения, в които същият подробно описва обстоятелствата, при които е напуснал работното си място по-рано, като причините посочени от него са изцяло лични и не са свързани с изпълнение на служебните задължения. Ето защо доводите в касационната жалба за служебни причини, обосновали напускането на службата преди края на работното време са изцяло неоснователни. Възражението на жалбоподателя, че нарушение не е извършено, тъй като същият е ползвал "компенсация" за извънреден труд също е неоснователно. Доказателства за положен от служителя труд извън рамките на работното време не са представени и основен това работата в извън работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд или с допълнителен платен годишен отпуск (т. 9 от заповед № 1095/23.04.2009 г. на директор на ОД на МВР), а не с преждевременно напускане на работното място по решение на служителя, още повече когато на същия е възложено да замества свой колега. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Хасково е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените с административната преписка писмени доказателства обосновават изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с административнопроизводствените правила и формалните изисквания на закона. Дисциплинарното нарушение е прието за установено въз основа на обясненията на служителите Грозев, Христозов и Дулев и обясненията на жалбоподателя, който не оспорва обстоятелството, че на 22.06.2012 г. е напуснал работното си място 2 часа преди края на работното време поради личен ангажимент. Показанията на свид. Маринчев и Илиев не опровергават факта на извършеното от Братанов нарушение, тъй като установеното от тях относно практиката за напускане на управлението не променя нормативно установения ред в тази насока. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са компетентността на издателя на административния акт, спазването на формалните, процесуалните и материалните изисквания на закона и неговата цел. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно нормата на чл. 170 от АПК, като на страните е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, а представените в хода на административното производство и пред съда писмени и гласни доказателства са подробно обсъдени. Изводите на съдебния състав са направени след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства и са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,