Решение № 3190 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11468/2010 г.

Решение № 3190 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11468/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Пенка Славова от същия град, срещу решение № 944 от 27.07.2010 г. по адм. дело № 919/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че при извършена проверка за изпълнението на договора за специализирана извънболнична медицинска помощ между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и лечебното заведение "Медицински център III - Бургас" ЕООД, гр. Бургас с финансов протокол № 317 от 15.04.2009 г. е направена констатация та: "Нанесена е щета на РЗОК Бургас от превишение на определения РС за трето тримесечие на 2008 г. в частта бл. МЗ-НЗОК № 4 в размер на 1985,38 лв." Съставен е и протокол за неоснователно получени суми, в който е посочено, че "на основание чл. 43, ал. 3 ИД, протокол № 4/03.11.2008 г. за определяне на регулативни стандарти (РС) на изпълнители на СИМП за четвърто тримесечие на 2008 г. и т. 441 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК изпълнителят е длъжен да възстанови нанесената щета в размер на 1985,38 лева ведно със законоустановената лихва." С обстойно мотивирано решение № 1 от 29.05.2009 г. местната арбитражна комисия, съставена от равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на Българския лекарски съюз в гр. Бургас, единодушно е потвърдила констатацията във финансовия протокол. В мотивите към издаденото от нея решение арбитражната комисия е приела, че от съпоставянето на данните в двата протокола (финансов и за неоснователно получени суми) може да се направи категоричен извод, че изразът "трето тримесечие" във финансовия протокол е техническа грешка, а констатираното превишение е на определените регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. С писмена покана изх. № 29-04-446 от 10.06.2009 г. касационният жалбоподател е започнал производство по събирането на сумата 2101,04 лв., формирана от "нанесена щета на РЗОК Бургас от превишение на определения РС за четвърто (а не за трето) тримесечие на 2008 г. в частта бл. МЗ-НЗОК № 4 (т. е. за медико-диагностични дейности) в размер на 1985,38 лв." и начислени върху нея лихви за просрочие в размер на 115,66 лв. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отменил тази писмена покана като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че "посочените регулативни стандарти са израз на администриране на медицинската помощ и нейно лимитиране, което сериозно ограничава правата на неограничен брой лица, които не се разболяват планово, независимо че са редовни платци по отношение на здравните си осигуровки" и това администриране и лимитиране на медицинската помощ е в противоречие със забрана им по чл. 4, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Освен това налагането на лимити от НЗОК се извършва и в нарушение на чл. 5, т. 5 и т. 10 ЗЗО. Бургаският административен съд е приел още и, че "при постановяване на финансовия протокол и на обжалвания акт, нито финансовият контрольор, нито административният орган са изследвали конкретните случаи, в които са издадени направления, тяхната спешност и необходимостта от консултации със специалист, което е допълнителен аргумент за необоснованост на обжалвания административен акт." Това решение е неправилно. С чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.2007 г.) на нея е възложено задължението всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико - диагностични дейности в съответствие с размерите на определените за тях средства (в чл. 3, ал. 2 и 4 от същия закон). Определяйки регулативните стандарти за 2008 г. на лечебното заведение - жалбоподател НЗОК, чрез своето териториално звено в гр. Бургас - РЗОК, е изпълнила това свое законово задължение и така е заявила, че за всяко едно от тримесечията на 2008 г. ще заплати на това лечебно заведение - изпълнител на специализирана медицинска помощ средствата по определените му регулативни стандарти. Като е превишило тези стандарти, лечебното заведение "Медицински център III - Бургас" ЕООД е станало причина РЗОК да изплати сума, по-голяма от тази, която е определена в бюджета и е нарушило поетото задължение по чл. 42, ал. 1 от индивидуалния договор за 2008 г. да назначава медико - диагностични дейности по стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това нарушение има за последица задължението за лечебното заведение да възстанови на НЗОК (чрез РЗОК) това, което тя е заплатила в повече от определеното - чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор за 2008 г. Т. е. в този случай не се касае за възстановяване на неоснователно получени от "Медицински център III - Бургас" суми, а за поправяне на причинена от него с превишаването на регулативните стандарти щета (преразход на бюджетни средства). В този смисъл е формираната след решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 16/2006 г. на Конституционния съд константна съдебна практика (виж реш. № 4774 от 13.04.2010 г. по адм. д. № 15793 от 2009 г. на ВАС - VI отд., както и реш. № 3550 от 18.03.2010 г. по адм. д. № 16068 от 2009 г., реш. № 3330 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 15376 от 2009 г., реш. № 275 от 10.01.2011 г. по адм. д. № 8218 от 2010 г. и много други, всичките на ВАС - VI отд.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество като жалбата на "Медицински център III - Бургас" срещу посочената по-горе писмена покана на директора на РЗОК се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото е основателно, но не е придружено със списък на разноските, поради което следва да бъде уважено в размера на служебно констатираните от настоящата инстанция - 25 лв. държавна такса за касационното производство и 200 лв. възнаграждение за един адвокат (според договора за правна помощ на л. 43 от делото на БсАС) или общо 225 лв. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,