Решение № 436 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2011 г.

Решение № 436 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8689/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Славея Стоянова, против решение № 1967/27.04.2011 г., постановено по адм. дело № 5993/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Постановление № 32/29.07.2010 г., издадено от мл. инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. София за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Валентин Кирилов Антов от гр. София, чрез пълномощника адв. Нели Спасова, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмено становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил подробно всички събрани доказателства. От съвкупния им анализ се налага извода за наличие на елементите на трудово правоотношение между Валентин Антов и Светослав Панев, но без трудов договор в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, поради което с обжалваното постановление законосъобразно е обявено съществуването на трудово правоотношение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Валентин Кирилов Антов Постановление № 32/29.07.2010 г., издадено от мл. инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. София за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Валентин Кирилов Антов и Светослав Александров Панев. За да постанови това решение съдът е приел за необосновани изводите на административния орган, че при извършената проверка в завод "Динамик ЕМ 2" - гр. София, бул. "Илиенско шосе" № 2, на 23.07.2010 г. от органи на "Инспекция по труда" е установено, че лицето Светослав Панев работи на посочения обект като общ работник по поръчение на работодателя Валентин Антов, с определено работно време и място и при изплащане на трудово възнаграждение. Съдът е обосновал този извод с показанията на разпитаните по делото свидетели Панев, Иванов и Бочева, като е посочил, че същите са последователни и ясни, независимо от обстоятелството, че тези на длъжностните лица от "Инспекция по труда" влизат в известно противоречие с показанията на свидетеля Панев. Приел е за установено, че последният е работил на посочения обект самостоятелно, а не е бил нает или изпратен от Валентин Антов, не е работил по негова поръчка и съответно не е престирал труд за него. Приел е също, че Светослав Панев е работил инцидентно за Валентин Антов в някакви моменти в миналото, но това не дава основание да се направи извод, че между тях съществуват типични правоотношения работодател - работник. По реда на чл. 405а КТ не може за бъде обявено съществуването на трудово правоотношение, което не съществува вече. По съображения в посочения смисъл съдът е направил извода, че оспореното постановление е издадено в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че от контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" гр. София е извършена проверка на 23, 26 и 29.07.2010 г. относно спазването на трудовото законодателство в обект - завод "Динамик ЕМ 2" - гр. София, находящ се на ул. "Илиенско шосе" № 2, по повод настъпила злополука на обекта, при която е починал Стоимен Герасимов Иванов по време на осъществявани от същия дейности по събаряне на производствено хале. Безспорно е също, че по време на проверките на 23-и и на 26.09.2010 г. на обекта са намерени лицата Христофор Кирилов Манов, Светослав Иванов Панев и Георги Герасимов Иванов /брат на починалото лице/, които са попълнили декларации по чл. 402, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 КТ, а последните двама са дали и допълнителни писмени обяснения в хода на административното производство /по делото са представени само писмените обяснения на Светослав Панев, но наличието на писмени обяснения от Георги Иванов се установява от съдържанието на протокол № 3225/05/89 от 29.07.2010 г., съставен от проверяващите инспектори на "Инспекция по труда" гр. София./. По делото не се спори също, че на проверения обект Светослав Панев е осъществял дейност като общ работник, свързана с разрушаването на производствено хале, като рязане и пренасяне на желязо и други. Спорът по делото е свързан с отговора на въпросите дали Светослав Панев е осъществявал тази дейност самостоятелно или е бил нает като работник от Валентин Антов и е изпълнявал тази дейност по негово поръчение и заплащане от същия, съответно - дали между същите е съществувало трудово правоотношение. Първоинстанционният съд е дал необосновани отговори на тези въпроси. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и по-конкретно - писмената декларация и дадените писмени обяснения в административното производство от Светослав Панев и свидетелските показания, изслушани в съдебно заседание на 16.03.2011 г., се налага извода, че Светослав Панев е предоставял работна сила като общ работник, за което е бил нает от Валентин Антов, без за това да е сключен писмен трудов договор. От дадените писмени обяснения от Светослав Панев се установява, че той, заедно с Христофор Манев, Георги Иванов и починалия Стоимен Иванов, от 12-ти юли са работили за Валентин Антов срещу заплащане от 35 лв. на ден, което е ставало на ръка, обикновено в края на седмицата, /всеки петък/ работили са по 6 дни при работно време от 8,30 ч. до 18 ч. /или 17,30 ч. според декларацията/, имали са почивен ден в неделя, изпълнявали са указанията на Валентин Антов относно конкретната работа, която следва да се извърши, начина, по който да се извърши и мястото, на което да се извърши. Тези обяснения потвърждават съдържанието на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от същото лице по време на извършената проверка. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Лилия Бочева и Димо Иванов, които са извършили проверката като служители на дирекция "Инспекция по труда" и които са разпитани пред съда по искане на дирекцията. В писмените обяснения се съдържат ясни сведения за това, че Светослав Панев не е работил самостоятелно, а е бил нает от Валентин Антов - така, същият посочва, че до завод "Динамик" са ходили с "буса на Вальо" /цитат/; ден-два след влизането в завода са започнали да гонят наред, но те са останали, защото Вальо бил дошъл да говори за срутването на сградата и понеже знаели /тези, които са гонили останалите/, че буса е негов; желязото трябвало да се изкара с камион и да се върне /предаде/ в някой от изкупвателните пунктове, парите взимал шофьора на буса /от данните, съдържащи се в посочения по-горе протокол е видно, че шофьор е бил Христофор Манев/, или в повечето пъти се вземала бележка, с която впоследствие се вземали парите от пункта, в който е върнато желязото и се давали на В. Антов; след злополуката със Стоимен се срещнали със сина на Валентин Антов, който им платил надниците; в обясненията е посочен размера на дневната надница и начина на плащането й от В. Антов. В същите обяснение се съдържа и твърдението "Инструктаж не ни е правен, понеже си бяхме там на собствена глава да изкараме по някой лев", но това изявление противоречи на цялостното съдържание на обясненията и на изложението относно начина на организация на работа, заплащането и т. н., освен това е видно, че е дадено в отговор на въпрос дали им е бил проведен инструктаж. Твърдението е и нелогично, тъй като при положение, че лицата са работили самостоятелно, няма основание да се говори за плащане на надници от Валентин Антов, включително след злополуката, което ясно е посочено в края на същите обяснения. Твърдението на жалбоподателя, че не е имал нищо общо с обекта на завод "Динамик ЕМ 2" се опровергава както от посочените писмени обяснения на Светослав Панев, така и от писмените обяснения, дадени в административното производство от Александър Борисов Истатков, началник експлоатационно звено към посочения завод. Последният установява, че Валентин Антов е бил на разговор в завода на 16 или 17.07.2010 г. във връзка с изпращане на оферта до ръководството и сключване на договор, наред с това свидетелят установява, че в завода е влизал и излизал микробус, за който е смятал, че е на Валентин Антов. Представеното пред първата инстанция удостоверение от 15.03.2011 г., издадено от "Динамик ЕМ 2" АД, според което Валентин Антов не притежава акции, собственост и/или дялове в това дружество или на територията на завода, не води до различен извод, тъй като извършването на определени дейности в халето за разрушаване не налага необходимост лицето, което извършва такива дейности лично и/или чрез наети лица, да притежава обекта или да е собственик в дружеството, което го притежава. Първоинстанционният съд неправилно е изградил изводите си по спора единствено на показанията на свидетеля Светослав Панев, дадени в съдебното производство, с които същият твърди, че не е работил в завода по поръчение на Валентин Антов, а е отишъл по свое решение, за да събира желязо, от което да изкара пари, като е разбрал за тази възможност по починалия Стоимен. Тези показания очевидно противоречат на коментираните по-горе декларация и писмени обяснения, дадени от същото лице в административното производство /няма разминаване в твърдението, че е разбрал от Стоимен, което по принцип не изключва възможността да са работили като наети работници/, както и на показанията на свидетелите Лилия Бочева и Димо Иванов, дадени пред съда. Писмените обяснения и декларации, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство, съгласно чл. 171, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 АПК. При преценка на свидетелските показания на Светослав Панев съдът неправилно е игнорирал противоречията между тези показания и обясненията и декларацията на Светослав Панев, дадени в административното производство, както и противоречието им с показанията на другите двама свидетели. Наред с това свидетелят Светослав Панев признава пред съда подписването на декларацията по чл. 401 КТ, поради което не може да опровергае съдържанието на подписания от него документ само чрез твърдение. При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора съдът е допуснал игнориране на относими доказателства, както и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на необосновано решение. Изводите, които е направил съда са необосновани и непоследователни, като логически несъответствия съществуват и в самото обсъждане на доказателства в частта относно свидетелските показания. Обжалваното решение е неправилно като необосновано и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество. Предвид изложените по-горе съображения, правилно е прието от административния орган, че осъществяваната от Светослав Панев дейност като общ работник е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от Светослав Панев дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето от Валентин Антов за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. В този смисъл обжалваното пред съда постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Спазването на останалите изисквания по чл. 146 АПК е обсъдено от първоинстанционния съд, като е прието, че същите са спазени и пред настоящата инстанция не съществува спор по тези въпроси. Поради това че изводите на съда в тази част се споделят от настоящия състав, не следва да бъдат повтаряни. Позоваването на ответника по касационната жалба на решение № 2872/13.03.2008 г. по адм. дело № 307/2008 г. на ВАС, шесто отделение е неоснователно, тъй като не се касае до идентични казуси. По посоченото дело е било установено съществуването на трудово правоотношение в определен минал момент, като това правоотношение не е съществувало /било е прекратено/ към момента на извършената проверка от контролните органи на "Инспекция по труда". В настоящия случай е установено съществуването на трудово правоотношение към момента на проверката и издаденото постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ се отнася именно до това правоотношение, а не до съществувалите в минали моменти други трудови правоотношения между същите лица. По изложените съображения следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената от Валентин Антов жалба против постановление № 32/29.07.2010 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение