Решение № 266 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 690/2012 г.

Решение № 266 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 690/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъдените В. и Ч. Д. Т. чрез свой защитник са отправили по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което са били осъдени от Първомайския районен съд - като първоинстанционен, и от Пловдивския окръжен съд - като второинстанционен. С първоинстанционната присъда № 22 от 9.ХII.2010 г. по нохд № 155/2008 г. братята Т. са осъдени по чл. 172б, ал. 1 НК за използване в началото на 2008 г. в търговската им дейност (управители на търговско дружество) на марката "А." без съгласието на притежателя на изключителното право върху нея; наложените наказания са 2 години лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години. С второинстанционното (въззивно) решение № 1 от 4.I.2012 г. по внохд № 1113/2011 г. присъдата е потвърдена след жалба, подадена също от името на Т. Отправеното искане по реда на възобновяването съдържа позоваване на двете основания, които чл. 422 свързва с чл. 348 НПК (по т. 1 и 2 от ал. 1 на последния), както и доводи, които искателят смята, че ги подкрепят и позволяват оправдаването на Т. още във ВКС. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участвалия прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Възраженията срещу него са неоснователни. Първото от тях - че "използване в търговската дейност" по смисъла на чл. 172б, ал. 1 НК не включва инкриминираната дейност, е в явно противоречие с чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО; "поставянето на знака върху стоките" е тъкмо това, заради което са наказани Т.; използването на разновидности от марката върху готова продукция или върху елементи от нея в различни етапи от производствения процес. Ясно е, от друга страна, че ако "поставянето на знака върху стоките" е част от процеса на тяхното производство, причисляването на последното към търговската дейност с тях е напълно естествено (ясно от само себе си), а не резултат от качеството на осъдените "търговец" по смисъла на ТЗ, както смята искателят. Излишно би било, впрочем, позоваване и на чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ, след като не е спорно, че производството на инкриминираните стоки е било предназначено за тяхната продажба (а не с някаква друга, нетърговска цел - само тогава съдът би бил длъжен да мотивира как с оглед на такава цел ще бъде засегнато изключителното право на притежателя на търговската марка). Второто от възраженията от името на осъдените - че "поставянето на знака върху стоките" трябвало да бъде лично извършена от тях дейност, не държи сметка за т. нар. посредствено извършителство в наказателното право, каквото теорията и съдебната практика приемат, че е налице, когато преките извършители са или наказателно неотговорни или заблудени лица (без вина или необходимата степен на виновно отношение - умисъл или непредпазливост), каквито заблудени лица в случая се явяват подчинените на осъдените, работещи в производството на инкриминираните стоки или в неговото обслужване. Ръководен от изложеното и съобразно още с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение