Решение № 277 от 11.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ ) - Велико Търново против Решение 88/07.04.2022 г., постановено по адм. дело 634/2021 г. на Административен съд Велико Търново. С посоченото решение е отменено решение 1012-04-140#1/27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане РНП-2-4-04-00977010/12.08.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при същото ТП на НОИ, с което е поискано връщане в осигурителния фонд на сумата от 30 275,92 лева, представляваща недължимо платена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал.1 КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Т. Петков, чрез адв. М. Маринова, в писмена защита и отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че са налице наведените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което първоинстанционното съдебно решение е неправилно. Необосновани са изводите на съда, че събраните доказателства не сочат обективни и субективни елементи на проявена от Т. Петков недобросъвестност. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Велико Търново е решение 1012-04-140#1/27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата на Т. Петков против разпореждане РНП-2-4-04-00977010/12.08.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен страж и възраст за периода от 24.06.2016 г. 31.05.2021 г. в размер на 24 039,36 лева главница и 6 236,56 лева лихва до 12.08.2021 г. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че от АО не са посочени конкретни действия, извършени от осигуреното лице в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Изложил е мотиви, че за да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Приел е още, че в случая по отношение на жалбоподателя не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл.114, ал.1 от КСО, послужила като основание за издаване на оспореното решение. Посочил е, че липсата на данни в архива на ТП на НОИ - гр. Ловеч не обосновава автоматично извод за недобросъвестност, както и е недоказан изводът, че УП е следвало да бъде издадено от МДТ К. Кисимов въпреки липсата на протокол за предаване на последния на разплащателни ведомости за този период. По съображения в този смисъл е отменил решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По делото е установено, че със заявление с вх. 2113-04-1056 от 24.06.2016 г. жалбоподателят е поискал отпускане на ЛПОСВ. Приложените документи, доказващи осигурителният му стаж и осигурителният му доход са: трудови книжки 60 и 79, удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 90/22.06.2004 г., издаден от осигурител ,Десислава" ЕООД гр. Велико Търново, удостоверение за осигурителен стаж обр, УП-30 173/28.06.2004 г., издаден от осигурител Агенция Музика" - Велико Търново, удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-30 770/13.10.1982 г., издаден от ТК Балкантурист" гр. Велико Търново, удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 12/26.09.2011 г., издаден от Евротакси Д. Златанов" ЕООД гр. Велико Търново, удостоверения зa осигурителен стаж обр. УП-3 14/25.07.2011 г 1/24.02.2016 г. и 11/31.07.2014 г издадени от ЕТ Евротакси К. Димитрова" гр. Велико Търново, удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 07/08.10,2015 г., издаден от осигурител Евро вип такси"' ЕООД гр. Велико Търново, удостоверение за осигурителен доход обр. УП-15 с изх. 5527-04-54/29.10.2015 г., издаден от ТП на НОИ - Велико Търново и удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 11/26.09.2011 г., издаден от Евротакси Д. Златанов" ЕООД гр. Велико Търново. С разпореждане [номер] от 05.07.2016 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Велико Търново, същата е отпусната на основание чл. 68а, ал. 1 КСО, считано от 24.06.2016г. Във връзка с постъпил сигнал за съставен неистински документ, издаден от името на - осигурителя Агенция Музика" - Велико Търново, с идентичен вид като удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-30 173 от 28.06.2004 г., издаден от същия осигурител, е изискана проверка на достоверността на цитираното удостоверение от Регионален архивен център гр. Тетевен към ТП на НОИ - Ловеч, където са предадени за съхранение разплащателните ведомости на цитирания осигурител. От ТП на НОИ - Ловеч е получено удостоверение за осигурителен стаж обр, УП-13, от който е видно, че за Петков има данни в разплащателните ведомости за времето от 01.04.1973 до 30.04.1973 г., от 01.06.1973 до 31.05.1974 г., за м. 06-м. 09.1974 г., от 01.10.1974 до 31.01.1975 г., за м. 02.1975 г. и за м. 07 - 09.1975 г. За периодите м. 05.1973 г. и за м. 03 - 06.1975 г. осигурителният стаж не е потвърден, като е уточнено, че за лицето липсва информация в разплащателните ведомости за посочените периоди. Предвид това след датата на постъпване на документа от Регионален архивен център гр. Тетевен към ТП на НОИ - Ловеч - 18.05.2021 г., е направена нова преценка за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 24.06.2016 г., която е дата на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тази нова проверка е установено, че жалбоподателят има навършена възраст [заличен текст] и зачетен осигурителен стаж по представените документи - стаж трета категория труд - 37 год; 07 мес. 21 дни. Съгласно чл. 68а от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Жалбоподателят навършва възраст за пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО на [заличен текст], като съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2016 г. се придобива при навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете. Тъй като към датата на заявлението лицето има изискуемата възраст за право на пенсия по чл. 68а от КСО, но не са изпълнени условията по отношение на изискуемия осигурителен стаж, исканата пенсия е отказана с разпореждане 2113-04-1056#8/06.07.2021 г. и е отменено разпореждане [номер]/05.07.2016 г. за отпускане на пенсия, издадено на основание чл. 68а, ал. 1 КСО, както и всички последващи разпореждания, свързани с отмененото. Разпореждане 2113-04-1056#8/06.07.2021 г. е получено от лицето лично на 08.07.2021 г., като същото не е обжалвано в 1-месечен срок, т.е. до 08.08.2021 г. и е влязло в законна сила на 10.08.2021 г. по аргумент на чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 08.08.2021 г. е неприсъствен ден. При така установената фактическа обстановка във връзка с влязлото в сила разпореждане 2113-04-1056#8/06.07.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Велико Търново, следва изводът, че за жалбоподателя е възникнало задължение за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 30 275,92 лв., от които главница за периода от 24.06.2016 г. до 31.05.2021 г. в размер 24 039,36 лв. и законна лихва в размер 6 236,56 лв. При влязло в сила разпореждане, с което се отменя разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя, то спорен по делото остава въпросът дали недължимо получените от него суми са получавани добросъвестно или недобросъвестно, респективно дали същите подлежат на връщане, тъй като самото наличие на такива неправомерно получени суми вече е безспорно установено от влязлото в сила разпореждане. Съгласно чл. 114, ал.1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. При изследване на въпроса за добросъвестността на лицето административният съд е кредитирал изцяло неговите обяснения, без да ги прецени с оглед на установените факти по спора. Доказаният осигурителен стаж не обуславя наличието на право на ЛПОСВ, а отпускането ѝ по реда на чл. 68, ал.1-2 КСО е станало в нарушение на материалноправните предпоставки за това. Основание за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. От доказателствата по делото не се установява, че лицето е било добросъвестно, т. е., че не е знаело, че получава пенсия, която не му се следва, защото няма доказан необходим осигурителен стаж за това. Неправилни са изводите на съда за недоказаност на недобросъвестността на Петков по категоричен начин. Обосновано е прието от административния орган, че с представянето на документа - образец УП-30 173/28.06.2004 г., издадено от Агенция Музика Велико Търново, жалбоподателят се е възползвал от неистински документ, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този извод се налага, тъй като осигурител с такова наименование за процесния период не е съществувал. Доказателствата по делото сочат, че осигурителят е носил имената: Главна дирекция Българска музика представителство Велико Търново /1954 г. 1984 г./; Окръжна дирекция Музика Велико Търново /1995 г. 1987 г./; Дирекция Музика /1988 г. 1996 г./. Към дата на издаване на документа 2004 г., такъв осигурител не съществува. Ведомостите на дирекция/агенция Музика са се съхранявали в МДТ Константин Кисимов преди 2003 г., от което следва, че като правоприемник, МДТ Константин Кисимов би следвало да издава документи за осигурителен стаж и доход от дирекция/агенция Музика . Положеният печат също следва да е на МДТ Константин Кисимов , а не на вече несъществуващата дирекция, както е посочено в Държавен архив, фонд 1192. Несъответствие се установява при вписванията в трудовата книжка, в графа наименование на фирма , в която е посочено ДСП Бюро естрада Велико Търново, което е различно от удостовереното в образец УП-30 173/28.06.2004 г. Агенция Музика Велико Търново. Освен това, по категоричен начин е доказано, че за процесните периоди лицето е работило като оркестрант в Янтра Балкантурист гр. Велико Търново: в представеното от лицето заедно с жалбата удостоверение УП-13 с изх. 5507-10-1545/29.09.2021 г. са отразени данни, че е работило в ЕАД Янтра-Балкантурист гр. Велико Търново за времето м. 05 1973, м. 03.1975, м. 04.1975 г., м. 05.1975 г., м. 06.1975 г., които съвпадат с периодите по УП-30 с изх. 173 от 28.06.2004 г. Обстоятелството, че жалбоподателят не е понесъл отговорност за ползването на неистински документ, не изключва недобросъвестността му. С представяне на документ с оформен осигурителен стаж, за който Петков е знаел, че не е положен действително, същият е проявил недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО, поради което правилно е прието, че следва да възстанови неоснователно получените суми от пенсия, ведно със законната лихва по чл. 113 КСО. В настоящето производство не може да бъде преразглеждан въпроса за дължимостта на посочените парични суми, която е била предмет на първото разпореждане. В случая липсват доказателства за това, че Петков е упражнявал трудова дейност и съответно е възникнало основание за осигуряване за периода при осигурителя Агенция Музика , което от своя страна обуславя извода, че данните за осигурителния му статут са некоректни. Приложените по делото доказателства - констативни протоколи и др., са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, неоспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. Същите се ползват с материална доказателствена сила и от тях се установява, че през процесния период Агенция Музика като осигурител не е съществувала. Доказателствата по делото сочат, че административният орган е предприел всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 от АПК, противно на приетото от съда. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Т. Петков срещу Решение 1012-04-140#1/27.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане РНП-2-4-04-00977010/12.08.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на Т. Петков следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата от 500,00 лева (200,00 лева ДТ за касационното оспорване и по 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК). Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,