Решение № 185 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 402/2012 г.

Решение № 185 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 402/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на И. М. Б. от [населено място] като процесуален представител на Ю. И. Б. от с. гр. за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, II ГО, 78 състав по гр. д. № 34459/2009, потвърдено с решение на СГС, АО, III б състав по гр. д. № 2559/2011 г. Молителят твърди, че при разглеждане на делото от Софийския районен съд служебно е заменен редовния иск с недопустим иск, по който ищцата е представлявана от недобросъвестния представител на работодателя без представителна власт. В нарушение на чл. 29, ал. 4 ГПК съдът не е констатирал противоречие в интересите между недобросъвестния представител без представителна власт и представлявания ищец и не е назначил служебен представител на ищеца. По този начин ищцата Ю. И. Б. не е била надлежно представлявана в процеса и не е взела участие в него. Моли на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде изпратено на СРС за ново разглеждане. Претендира и разноски. В съдебно заседание прави искане съдът да се произнесе и досежно валидността и допустимостта на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата [фирма], представляван от адв. С., оспорва същата. Счита, че влязлото в сила решение не страда от посочените в молбата процесуални нарушения, което се установява от протоколите на водените заседания. Моли молбата да бъде оставена без уважение. Относно искането съдът да се произнесе по валидността и допустимостта на влязлото в сила решение: В настоящото производство, образувано по подадената от молителя молба за отмяна с пр. осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, не съществува правна възможност съдът да се произнесе по допустимостта, евентуално по валидността на решението. Това са пороци, които могат да бъдат релевирани и разгледани по реда на инстанционния контрол /чл. 270, ал. 1 и 3 ГПК, чл. 281, ал. 1, т. 1,2 ГПК/, а нищожността на решението и с предявяване на самостоятелен иск, /чл. 270, ал. 2 ГПК/. С цитираното от процесуалният представител на молителя ТР № 1/2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГКТК недопустимостта и нищожността на решението се приемат като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване, извън посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 ГПК и могат да бъдат разгледани в рамките на касационното производства при допускане на касационно обжалване. С оглед на това, направеното искане за произнасяне по допустимостта и валидността на влязлото в сила решение, не може да бъде разгледано в настоящото производство. По молбата за отмяна: Същата е неоснователна. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено по предявените от ищцата искове като през цялото производство, както пред първата, така и пред въззивната инстанция същата е била надлежно представлявана от нейния баща И. М. Б. по силата на представеното с исковата молба пълномощно. Хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК в случая не е налице, доколкото няма противоречие в интересите между представител и представляван. Същевременно, не може да има противоречие в по см. на чл. 29, ал. 4 ГПК между интересите на ищцата и процесуалния представител на ответника. Предвид казаното не се установява при разглеждане на спора вследствие нарушението на процесуалните правила, ищцата да не е била надлежно представлявана или да е била лишена от участие по делото. Поради това молбата за отмяна следва да се стави без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд