Решение № 6473 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2013 г.

Решение № 6473 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Адрианополски епископ Евлогий - игумен на Рилската света обител със седалище и адрес на управление: Рилски манастир, община гр. Рила, област Кюстендил, срещу решение № 595 от 12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 849/2012 г. от Административен съд - Благоевград. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград (БД ЗБР - Благоевград) в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът - ЕТ "Фешън топ модълс - Димитрина Калъмбова", гр. Благоевград, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на касационната жалба. При условията на евентуалност оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, участвала в административното производство, завършило с акт, който не е в неин интерес, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Благоевградският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Адрианополски епископ Евлогий - игумен на Рилската света обител против Решение № ПО-01-205/11.09.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с което е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 43720019/11.09.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваните административни актове са издадени от материално и териториално компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ), в предвидената от закона писмена форма, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесните актове били мотивирани в съответствие с изискванията на чл. 59 от АПК и издадени в съответствие и с материалноправните разпоредби. Процедурата по издаване на разрешително за водоползване или ползване на воден обект била регламентирана в чл. 60 - чл. 70 от ЗВ. Като правно основание за издаването на обжалваното разрешително били посочени разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б"от ЗВ, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗВ изчерпателно изброявала случаите, при които се издава разрешително за ползване на воден обект, като в б. "б" било посочено заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. на канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, каквото било издаденото в настоящия случай разрешително. От становище изх. № 05-08-2363/14.05.2012 г. на МОСВ се установявало, че Инвестиционното предложение на ЕТ "Фешън топ модълс - Димитрина Калъмбова" не би оказало отрицателно въздействие върху околната среда и по-точно - върху защитената територия на ПП "Рилски манастир" и на "Натура 2000". Взето е предвид и становище № РР-01-399/05.06.2012 г. на РИОСВ - Благоевград, в което е посочено, че при редовна техническа експлоатация и изправност на пречиствателното съоръжение наличните водни ресурси по количество и качество са достатъчни и ще се постигне положителен асимилиращ ефект. Неоснователно според съда било твърдението, че това становище е издадено от некомпетентен орган, тъй като в случая издалият го началник отдел "Контрол на околната среда" в РИОСВ- Благоевград бил надлежно оправомощен на основание чл. 14, ал. 2 от ЗООС и чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ, със Заповед № 3/07.01.2010 на директора на РИОСВ - Благоевград, да замества последния при изброените в заповедта случаи. Видно от Заповед № 712/01.06.2012 г. директорът на РИОСВ - Благоевград е бил командирован от 01.06.2012 г. до 30.06.2012 г. в друго населено място, поради което бил в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, които в случая били осъществени от надлежно оправомощено длъжностно лице. Процесните актове съответствали и на целите на закона, регламентирани в чл. 2 от ЗВ. Решението е правилно. Въз основа на изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. При издаването на оспорения административен акт е била спазена предвидената в раздел II на глава III от Закона за водите процедура. Административният орган е взел становищата на компетентните органи за съответствието на издаденото разрешително с изискванията за опазване на околната среда. Неоснователно е възражението за липса на компетентност на издалия становище с изх. № 2217-1/1.6.2012 г на РИОСВ - Благоевград. По силата на заповед № 3/07.01.2010 г на директора на РИОСВ - Благоевград становището е издадено и подписано от началник отдел "Контрол на околната среда" при условията на заместване поради обективна невъзможност на титуляра да изпълнява своите правомощия. В този случай заместващият изпълнява функциите на замествания в пълен обем, като върши това от негово име именно в качеството му на заместник. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, на която основава възражението си касаторът, в частта "или от оправомощено от министъра длъжностно лице" противоречи на чл. 14, ал. 2 от ЗООС, т. е. на нормативен акт от по-висока степен, поради което и по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА не следва да се прилага. Неоснователно е твърдението, че становище с изх. № 05-08-2363 от 14.05.2013 г. на МОСВ е с различен предмет и е издадено под условие "само за заявените параметри на инвестиционното предложение за "Преустройство и промяна на предназначението на хлораторно" в цех за бутилиране на изворна вода и безалкохолни напитки". Становището на МОСВ се отнася до съответствието на инвестиционното предложение с изискванията за безопасност на околната среда без да има отношение към други изискуеми по други нормативни актове съгласувания и разрешителни, което не означава, че оценката на съвместимостта е дадена под условие от становища и документи, издадени от други институции. Невярно е твърдението, че по делото не е представена актуална скица на имотите, в които ще бъде извършвана дейността, във връзка с която е било издадено и процесното разрешение за ползване на воден обект. По преписката са приложени скица № 1961 от 14.04.2010 г., издадена от СГКК - Кюстендил, актуална към 19.03.2012 г., както и карта на имота, в който ще се извършва дейността, заверена от КИИП, като по този начин е било изпълнено изискването на чл. 60, ал. 2, т. 2 от ЗВ. Тези документи не са били оспорени по предвидения в ГПК ред в съдебно заседание, проведено на 05.05.2013 г., каквото е твърдението в касационната жалба, поради което се ползват с материална доказателствена сила. Неоснователно е и възражението относно статута на съоръжението, подлежащо на експлоатация. Този въпрос, както и представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства са неотносими към предмета на спора по настоящото дело. Същите касаят административноправни спорове с друг предметен обхват и съдържание. По изложените съображения решението на Административен съд - Благоевград като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,