Решение № 86 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5863/2015 г.
ВКСI гражданско отделение22.04.2016 г.докладчик т Светлана Калинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по реда на чл. 307, ал. 4 ГПК решение № 126/16.01.2015 г., постановено по гр. д. № 916/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която Х. С. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] е осъден да заплаща на непълнолетното дете М. Х. А. с ЕГН [ЕГН] ежемесечна издръжка в размер на 90.00 лв. чрез неговата майка и законен представител Ш. К. А. с ЕГН [ЕГН], считано от предявяване на иска - 18.08.2014 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.
Мотиви
Решение № 86 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5863/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и 1 ГПК. Образувано е по молбата на Х. С. А. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение № 126/16.01.2015 г. на Районен съд - Кърджали, постановено по гр. д. № 916/2014 г. в частта, с която молителят е осъден да заплаща на непълнолетното си дете М. Х. А. ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. чрез нейната майка и законен представител Ш. К. А. до навършване на пълнолетие на детето или при настъпване на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, като молителят поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК Поддържа, че в последващо производство по гр. д. № 52/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали по предявен от него по реда на чл. 62, ал. 1 СК иск е признато за установено, че той не е биологичен баща на детето М. Х. А. Моли решението на Районен съд - Кърджали по гр. д. № 916/2014 г. да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплаща издръжка на детето. Ответницата по молбата Ш. К. А. не изразява становище. В постъпилото становище от Дирекция "Социално подпомагане" - гр. К. се посочва, че отдел "Закрила на детето" към дирекцията не е в състояние да предостави социален доклад по делото. Посочва се обаче, че детето М. се отглежда от своята майка и нейния съжител О. Г., който се представя за биологичен баща на детето и което детето познава като свой баща. Посочва се също така, че майката при проведен телефонен разговор с представител на отдела е заявила, че Х. А. не е баща на детето М. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, като с определение № 371/3.12.2015 г. същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Изложените в молбата за отмяна твърдения обосновават наличие на основанието, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно наличие на две влезли в сила съдебни решения, които разрешават противоречиво въпроса за наличието на основанието, на което е предявена претенцията. В производството по гр. д. № 916/2014 г. по описа на Районен съд - Кърджали е разгледан предявеният от Х. С. А. срещу Ш. К. А. иск за прекратяване с развод на сключения помежду им на 31.03.2000 г. брак. С постановеното на 16.01.2015 г. и влязло в сила на 4.02.2015 г. съдебно решение бракът е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата Ш. К. А., като Х. С. А. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. за роденото по време на брака дете М. В хода на това производство е поставен на разглежда въпроса дали Х. С. А. е биологичния баща на детето М., но доколкото установената в чл. 61, ал. 1 СК презумпция не е била оборена, съдът е приел, че Х. С. А. като съпруг на майката следва да се приема за баща на детето и да бъде осъден да заплаща ежемесечната му издръжка. С решение, постановено на 24.06.2015 г. по гр. д. № 52/2015 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и влязло в сила на 22.07.2015 г. е признато за установено, че Х. С. А., вписан за баща на детето М. Х. А. в акт за раждане № 0360/18.03.2013 г., издаден от [община], не е биологичен баща на детето, родено от майка Ш. К. А. Налице е следователно противоречиво разрешаване на въпроса за произхода по баща на детето М., което обстоятелство е от съществено значение при разрешаване на спора за дължимостта на ежемесечната издръжка по чл. 143, ал. 2 СК - безусловно задължение за даване на издръжка на непълнолетно дете е предвидено само за лице, което има качеството "родител" на това дете. Установяването по съдебен ред, че Х. С. А. не е биологичен баща на детето М. обосновава наличие на основание за отмяна на решението, с което е осъден да заплаща ежемесечна издръжка, което с оглед на обстоятелството, че Х. С. А. не е биологичен баща на детето в тази част е неправилно. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение