Решение № 3440 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2011 г.

Решение № 3440 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3007/20.06.2011 г. по адм. дело № 1197/2010 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на "Полимвесс" ООД, гр. София акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-53/15.12.2009 г. на кмета на Столична община в частта за установените задължения за такса битови отпадъци и лихви за 2007 и 2008 г. и в частта за установените лихви за 2004 г. и 2005 г. Отхвърлил е оспорването в останалата му част за установените със същия акт задължения за такса битови отпадъци за 2004 г. и 2005 г. Решението е атакувано с касационна жалба от "Полимвесс" ООД, гр. София в частта му, с която е отхвърлено оспорването. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е атакувано с касационна жалба и от кмета на Столична община в частта му, с която се отменя акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-53/15.12.2009 г. досежно лихвите за 2004 г. и 2005 г. Претендират се касационни основания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени оплакванията, становищата, заключенията на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По жалбата на "Полимвесс" ООД, гр. София. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С акт за установяване на публично общинско вземане № РД - 22-53/15.12.2009 г. кметът на Столична община е определил задължения за търговското дружество за такса битови отпадъци за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2008 г. в размер на 3 484,80 лева и лихва за просрочие 1464,98 лева, начислена към 26.10.2009 г. С нотариален акт от 29.12.2006 г. имотът, за който са определени процесните задължения е бил прехвърлен от "Полимвесс" ООД, гр. София на друго лице. Административният орган не спори, че след тази дата вменените на търговското дружество задължения за ТБО са неправилни. Спорният предмет по касационната жалба на "Полимвесс" ООД, гр. София касае първоинстанционното съдебно решение в частта му досежно дължимостта на определените задължения за ТБО, които за 2004 г. и 2005 г. са в размер на по 792,00 лева или общо 1584,00 лева. Размерите на задълженията са определени върху декларираната отчетна стойност на имота и съгласно решения № 617/16.12.2004 г. и № 1/10.12.2003 г. на Столичен общински съвет. Имотът на дружеството попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съобразно заповедите на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и представлява дворно място, за което е отреден УПИ III - 254, кв. 12 по плана на гр. София, район Витоша, местност "Киноцентъра Iч", ведно с находящия се в него недовършен строеж - еднофамилна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 343,49 кв. м, изграждането на която е започнало съгласно одобрени инвестиционни проекти от 03.08.2006 г. и разрешение за строеж № 362/08.08.2006 г. Обосновани са изводите на административния съд, че дружеството е задължено лице за ТБО за 2004 г. и 2005 г. за процесния имот като нежилищен имот на предприятие предвид установеното безспорно извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксите са определени в годишен размер и са в съответствие с изискванията на чл. 71 от ЗМДТ. По изложените съображения решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено. По жалбата на кмета на Столична община. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ, актуална редакция 2003 - 2004 г. невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Гражданския процесуален кодекс. В § 22 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (изм., ДВ, бр. 112/23.12.2003 г. в сила от 01.01.2004 г.) е уредено, че таксата за битови отпадъци за 2004 г. се заплаща при условията и в сроковете по чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Визираните текстове предвиждат плащането на данък недвижими имоти на четири равни вноски и в следните срокове: от 01.02. до 31.03., до 30.06., до 30.09. и до 30.11. на годината, за която са дължими. Следователно сроковете за заплащане на ТБО са регламентирани в закона и не са обвързани от изпращане на съобщения по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, както е приел административният съд. Подобна уредба е действала и за 2005 г., разписана в Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета на основание чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че задължението за главницата за ТБО, като такова за 2004 г. и 2005 г. не е било отразено в данъчната сметка на дружеството. В данъчната партида на жалбоподателя, получена от общинската администрация след 01.01.2006 г. фигурират процесните задължения и предвид тяхната дължимост във визираните срокове законосъобразно за забавеното плащане е начислена съответстващата се лихва. По изложените съображения атакуваното съдебно решение в тази му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение