Решение № 5146 от 31.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Иванова-Милева, насочена срещу Решение 6812/19.11.2021 г. по административно дело 2214/2021 г. на Административен съд- София-град(АССГ). В жалбата са изложени доводи, от които могат да се извлекат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение материалния закон. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да се присъди обезщетение в размер на предявените искове. Претендират се разноски по делото. По делото е постъпила и касационна жалба на Б. Милев, насочена срещу Решение 6812 от 19.11.2021 г. по адм. дело 2214/ 2021 г. на Административен съд- София- град. Съдържа същите доводи и искания. Касационните жалбоподатели в открито съдебно заседание, чрез Б. Милев лично и като представител на М. Иванова- Милева поддържат касационните жалби и искат да се отмени решението на АССГ. Ответникът- "Топлофикация София" ЕАД в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Дацева, моли да се постанови съдебен акт, с който се потвърди първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че при липса на допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, решението на административния съд следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като изходящи от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалвания съдебен акт, Административен съд- София град е ОТХВЪРЛИЛ, исковите молби на М. Иванова- Милева и Б. Милев от град София срещу "Топлофикация София" ЕАД за установяване на нарушения, представляващи неправомерно обработване на личните им данни и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева за всеки от ищците. Освен това е ОСЪДИЛ М. Иванова- Милева и Б. Милев от град София да заплатят солидарно в полза на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Адм. съд за да достигне този резултат е приел за безспорен фактът, че М. Иванова- Милева и Б. Милев са собственици на недвижим имот, за който е съставен Нотариален акт 190, том 2, рег. 3132, дело 307/2011г., а именно апартамент [номер], находящ се в град София, [адрес], в жилищна сграда блок [номер], на [номер] етаж. Същият се намирал в жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост и е топлоснабдена от ответника. От приложените по делото писмени доказателства се установявало, че в сградата, в която е ситуирано жилището не съществува възможност за прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия, поради еднотръбна инсталация за отопление, с оглед което не е налице договор с разпределително дружество за дялово разпределение за извършване на монтаж на измервателни уреди, а разпределението се извършва от "Топлофикация София" ЕАД. Административният съд е анализирал наличието на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и приложимите разпоредби от Закона за енергетиката и Наредба Е-РД-04-1/ 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Достигнал е извода, че лицата са в облигационни правоотношения с "Топлофикация София", в качеството им на абонати на топлоснабдителна услуга, вкл. и за посочения като процесен период. Изложил е доводи, че не се установява незаконосъобразно обработване на данните на лицата чрез включването им и третирането им като абонати при ответника, който е администратор на личните им данни, именно по силата на договор по чл. 150 от ЗЕ. Съдът е приел, че в процесния случай е безспорно налице обработване на личните данни на ищците, но последното е законосъобразно извършено. При липса на установено нарушение при обработването на личните данни, което е първата предпоставка от фактическия състав за присъждане на вреди за обезщетение, не било нужно изследване на причинно- следствена връзка с твърдените вреди, нито тяхното установяване. С оглед изчерпателност, съдът е отбелязал, че твърденията за настъпили неимуществени вреди следва да бъдат подкрепени с доказателства, каквито не били ангажирани в първоинстанционното производство. Искът като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира съдебното решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е незаконосъобразно, поради необоснованост. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с твърденията на ищеца. Решаващият съд е разгледал и обсъдил коректно визираните в исковата молбафакти, и от там е определил рамката на спорния предмет- чл.127, ал.1 ГПК. Съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводипо спорните въпроси- чл.172а АПК. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебния акт, поради противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Адм. съд правилно е приел искасрещу Топлофикация - ЕАД гр. София за допустим на основание чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 82 от Регламент ЕС 2016/ 679 изплащане на обезщетение за всеки от ищците за вреди, причинени в резултат на твърдяно нарушаване на правата им по Регламента, с претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, с твърдения за неправомерно ползване на личните им данни. В това производство сложният фактически състав по чл.203 от АПК, чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства- чл.154 ГПК. В този ред, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД физическо лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. За да възникне отговорността по горецитирания текст е необходимо да се установи, че данните са обработени от администратора неправомерно, за физическото лице са настъпили вреди и същите са в причинно- следствена връзка с неправомерното обработване на лични данни. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че в конкретния случай не са налице задължителните елементи за настъпване на отговорността. Настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите от съдебния акт за неосъществяване на незаконосъобразни действия на администратора на лични данни, по смисъла посочен от фактическия състав на чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. Правилно съдът е приел и това, че не е установено незаконосъобразно "действие", представляващо обработване на данните на лицата чрез включването им и третирането им като абонати при ответника, който е администратор на личните им данни, именно по силата на 150 от ЗЕ. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, адм. съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл.256 от АПК. Не са установени извършване на незаконосъобразни действия по обработване на лични данни. Противно на твърденията на касаторите настоящият състав счита, че същите се явяват в договорни отношения с ответника, по аргумент от чл. 149 ЗЕ. Съобразно чл. 150, ал.1, т.7 ЗЕ в общите условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията се определят: видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие, включително, но не само: а) имена; б) единен граждански номер; в) адрес. Липсва нарушение при ползването на личните данни чрез снемане на информация от Регистъра при Агенция по вписванията, с оглед обстоятелството, че тези регистри са публични- чл.93 ЗКИР. В процесния случай е безспорно налице обработване на личните данни на ищците, но последното е законосъобразно извършено по смисъла чл. 6, §1, б. б , в и е от Регламент ЕС 2016/ 679. С това в конкретния случай, не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. С оглед пълнота следва да се посочи, че твърденията на касаторите за претърпени вреди по време на исковия период, също са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване от ищеца- чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на съда, че няма такива, които да са в подкрепа на твърдението на ищеца за реално настъпили неимуществени вреди. Не са доказани настъпили факти, представляващи неимуществени вреди, причинени в резултат на адм. действия, предвид обработването на лични данни. Следва да се има предвид, че с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ целта на процесното производство е обезщетителна. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни административни действия- чл.4 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд Трето отделение,