Решение № 7214 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2017 г.

Решение № 7214 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община, подадена чрез пълномощник, против решение № 5241/16.08.2017 г. по адм. д. № 3840/2016 г. на Административен съд С.-град, в частта, в която съдът е отменил ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-69/14.09.2015 г., издаден от началник-отдел в отдел "Ревизионен контрол" и от главен инспектор в Отдел "Ревизионен контрол", Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" в Столична община, потвърден с решение № СОА16-РД28-2/18.02.2016 г. на кмета на Столична община, за определеното задължение за данък недвижими имоти /ДНИ/ за сумата над 26 880,27 лв. и за такса битови отпадъци /ТБ0 за сумата над 49 698, 64 лв., ведно със законните лихви, за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г., по жалбата на "РОЗИ 2006" ЕООД. Според касатора решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при определяне на ДНИ съдът не е съобразил отчетната стойност на недвижимия имот, декларирана от собственика, която в хода на ревизионното производство не е оспорена и която се води в баланса на дружеството. След като промяна в отчетната стойност на имота реално не е извършена и не е декларирана, няма как да се породят правни последици за целите на данъчното облагане по отношение на конкретния имот, макар и същият да е с променени параметри. Според касатора ТБО се дължи върху декларираната отчетна стойност на имота за услугата по почистване на територии за обществено ползване и/или за обезвреждане в депо, а съдът не е съобразил при определяне ТБО на дружеството задължението за заплащане на такса за компонента обезвреждане в депо. По подробно изложени в касационната жалба съображения иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът "РОЗИ 2006" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че съдът правилно е съобразил изключението, предвидено в чл. 10, ал. 2 ЗМДТ. Според ответника съдът е извел обоснован правен извод за частична недължимост на ДНИ и ТБО предвид събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, прието като неоспорено по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че ревизионното производство е образувано по заповед за възлагане на ревизия peг. № МДТ-РД-01-12/11.02.2015 г., издадена от началника на отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване", с която е възложено извършването на ревизия на "РОЗИ 2006" ЕООД за установяване на задълженията за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г., за нежилищен имот, находящ се в гр. С., представляващ пл. № 811 в кв. 40 и 41 а, целия с площ по нотариален акт от 21 448 кв. м по плана на гр. С., кв. "Манастирски ливади-изток". Ревизионният екип, на който е възложено извършване на ревизията, е изготвил в срок ревизионен доклад peг. № МДТ-2600-565/23.06.2015 г. и срещу него не е постъпило възражение. След приключване на ревизията е издаден оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт /РА/ рег. №МДТ-РД-01-07-69/14.09.2015 г. на началника на отдел в отдел "Ревизионен контрол" и ръководителя на ревизията, на длъжност "главен инспектор" в същия отдел при дирекция "Ревизии и събиране на вземания" в Столична община. С РА са установени задължения за ДНИ за 2012, 2013 и 2014 г., изчислени от ревизиращия орган върху декларираната от дружеството отчетна стойност на недвижимия имот. За 2010 г. и 2011 г. данъкът върху недвижимия имот е заплатен изцяло. С РА са установени задължения за ТБО, за периода 2010 г. - 2014 г., изчислени върху декларираната от дружеството отчетна стойност на имота. С акта ревизиращият орган е съобразил подадената от дружеството декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУСО за определяне на задълженията за ТБО за 2010 г. и 2011 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Приел е, че за 2012 г. - 2014 г. дружеството не е подавало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, поради което е определил задължения за ТБО върху отчетната стойност на недвижимия имот, за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Съдът е установил, че недвижимия имот е собственост на "РОЗИ 2006" ЕООД по силата на договор за покупко-продажба от 2006 година. За имота е подадена декларация през 2006 г. с вписана отчетна стойност 7 310 814 лв. и е открита данъчна партида. Коригираща декларация е подадена през 2010 г., в която е вписана по-висока отчетна стойност от 7 475 935, 20 лв. Със заповед № РД-09-50-491/25.04.2007 г. на главния архитект на Столична община е одобрено изменение на плана за регулация на м. "Манастирски ливади-изток", кв. 40, включващ УПИ II-811 с корекции съгласно приложен проект. По делото не е спорно, че имотът е незастроен. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от процесния имот са отредени 7 757 кв. м /36, 08%/ за публична собственост. Не е приложена уличната регулация и отсъства инженерна и техническа инфраструктура. Съдът е приел от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че страните по делото спорят за реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за района на конкретния недвижим имот, както и за размера на основата, върху която са определени задълженията за ДНИ и ТБО. За основателни съдът е приел възраженията на дружеството за незаконосъобразно определяне на основата, върху която са изчислени публичните задължения. Според него, при отсъствие на инфраструктура до имота дружеството е лишено от възможността да го ползва по предназначение, както е посочило вещото лице. Трансформацията в собствеността върху част от имота е настъпила ex lege на основание чл. 16, ал. 5, вр. с ал. 1 ЗУТ, поради което за тази част дружеството не дължи ДНИ и ТБО. За основателни съдът е приел и възраженията на дружеството, че не дължи ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за целия ревизиран период, тъй като тази услуга не е предоставяна в района на недвижимия имот. Приел е, че за периода 2012 г. - 2014 г. имотът е изключен от заповедите на кмета за определяне районите в СО за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, като е посочил, че за 2010 г. и 2011 г. следва да бъдат съобразени подадените от дружеството декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за вида и броя на съдовете, които ще се ползват през годината - 1 съд, тип Бобър 1100 л, с честота на извозване един път седмично. Като е възприел в изводите си констатациите на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че за ревизирания период дружеството не дължи ДНИ и ТБО за частта от недвижимия имот, определена по плана за публична собственост. Приел е, че не е доказано задължението на "РОЗИ 2006" ЕООД за ТБО по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като същата не е предоставяна от общината. Поради това е отменил оспорения ревизионен акт в частта за определеното задължение за данък недвижими имоти за сумата над 26 880, 27 лв. и за такса битови отпадъци за сумата над 49 698, 64 лв., ведно със законните лихви, за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. В останалата част е отхвърлил жалбата и решението, като необжалвано, е влязло в сила в тази част. Решението в обжалваната част е неправилно. Първият спорен по делото въпрос е свързан с установения факт на променения устройствен статут на имота и правните последици от това за дружеството. От доказателствата по делото - заповед № РД-09-50-491/25.04.2007 г. на главния архитект на Столична община и заключението на съдебно-техническата експертиза, е безспорно установено, че част от ПИ 811, кв. 40 и 41 а по плана на гр. С. с площ от 7 757 кв. м е отреден за публични нужди - устройствена зона за средноетажно застрояване, зона за озеленяване, улична регулация, за парк и водни площи. Подробните устройствени планове по ЗУТ, освен този по чл. 16, ал. 1 от закона, нямат отчуждително действие. В зависимост от предвижданията им то настъпва или по реда на Закона за устройство на територията, или по реда на Закона за сържавната собственост и Закона за общинската собственост - чрез отчуждаване за изграждането на обекти на публичната собственост. Обратно, при плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ отчуждаването настъпва автоматично с влизането му в сила - чл. 16, ал. 5, изр. 1 от закона. Този правен ефект настъпва само в посочените в чл. 16, ал. 1 ЗУТ хипотези - за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУТ, с ПУП по чл. 16 или по чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен ПУП, а урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в този закон случаи. Тези случаи са изчерпателно изброени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Видно от заповед №РД-09-50-491/25.04.2007 г., материалноправното основание за изменението не е чл. 16 ЗУТ, а чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ. По делото няма данни да е проведена отчуждителната процедура. По делото е безспорно също, че дружеството е декларирало имота по отчетната стойност, като през 2010 г. размерът е увеличен. Безспорно е, че отчетната стойност е по-висока от данъчната оценка на имота, поради което ревизиращият орган я е съобразил за основа при изчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО. Следва да се допълни, че съгласно решение № 11 от 26.11.2013 г. на КС на РБ ограниченията в ползването на собствеността в резултат на настъпили устройствени промени, както и недостатъчната диференциация в областта на облагането, не са в състояние "да извадят имоти от гражданския оборот", тъй като "макар и в ограничени случаи, ползването на такъв имот със стопанска цел е възможно и този имот представлява имущество, освобождаването от данък на което може да се извърши само изрично и само със закон. " С оглед на това становище на Конституционния съд изводът на съда за относимост на устройствения статут на имота към дължимостта на данъка и таксата е неправилен. С оспорения ревизионен акт законосъобразно размерът на данъка и на таксата са определени не върху данъчната, а върху по-високата отчетната стойност на имота. От доказателствата по делото, представени с административната преписка, съдът е достигнал до обоснован извод, че ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Видно от оспорения РА, органът не е определил задължения за ТБО за 2010 г. и 2011 г. За периода 2012 г. -2014 г. съдът е съобразил представените по административната преписка заповеди за определяне районите за сметосъбиране и сметоизвозване, както и предвид представеното от административния орган писмо от 23.01.2017 г. От съвкупния им анализ се налага извод, че недвижимият имот, собственост на дружеството, е изключен от районите за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. От представените по административната преписка заповеди на кмета на Столична община е видно обаче, че по отношение на имотите, попадащи в районите, изключени от услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се определят такси за почистване на територии за обществено ползване и обезвреждане в депо. Имотът на дружеството подада в строителните граници на населеното място, в урегулирана територия. Услугата по почистване на териториите за обществено ползване е предоставяна от общината през ревизирания период, поради което дружеството дължи ТБО за тази услуга, тъй като не е налице изключението по чл. 71, т. 2 ЗМДТ /в прил. ред. / Дружеството дължи такса и за услугата обезвреждане в депо. Съдът не е събрал доказателства дали Столична община поддържа депо за битови отпадъци, но този факт е общоизвестен. Ето защо дружеството дължи ТБО и за този компонент, тъй като не попада в изключенията на чл. 71, т. 3 ЗМДТ /в прил. ред. / Общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота, поради което и законодателят е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса. Идентичен е и подходът по отношение на таксата за обезвреждане. Битовите отпадъци от сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване генерират общо за всички задължение за обезвреждане на отпадъците, дори когато субектът не ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване. С обжалваното решение съдът е коригирал размера на задължението за ДНИ и ТБИ, като неправилно е намалил размера на основата. Размерът на задълженията за ТБО за ревизирания период е определен, освен върху неправилно намалена основа, и без да е съобразена дължимостта на таксата за услугата по обезвреждане в депо. При определяне размера на задължението първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство, както и доказателствата по делото. Аритметичният сбор е извършен изцяло и безкритично върху заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за ново разглеждане в тази част. При новото разглеждане съдът, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и в рамките на предмета на оспорване, следва да провери и мотивира действителния размер на задълженията за ДНИ и ТБО за ревизирания период, след като събере относимите за установяването му доказателства. Воден от горното, Върховният административен съд