Решение № 6802 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15653/2010 г.

Решение № 6802 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15653/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Монтана срещу решение от 22.10.2010 г., постановено по административно дело № 460/2010 г. по описа на Административен съд - Монтана. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), да се остави в сила отменената с него писмена покана изх. № 12/29-02-198 от 10.08.2010 г., издадена от директора на РЗОК - Монтана, и да му се присъдят направените разноски по делото, като и юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции. Аргументи в подкрепа на исканията са развити и от процесуалния представител на касатора в писмена защита и в пледоарията му. Ответникът по касация "МБАЛ-Берковица" ЕООД гр. Берковица, ЕИК 111511773, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Монтана, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. С подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Монтана е отменил писмена покана изх. № 12/29-02-198 от 10.08.2010 г. на директора на РЗОК - Монтана по жалбата на "МБАЛ - Берковица" ЕООД за възстановяване на суми, получени без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че поканата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Постановеният съдебен акт като краен правен резултат не страда от такива пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, ако и част от възраженията на касатора досежно това, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и касателно мотивираността на административния акт, да са основателни. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице основанията на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), обусловили издаването на процесната писмена покана, поради което същата правилно е била отменена. В процесния казус изпълнителят на медицинска помощ не е получил суми без правно основание, за да се налага тяхното възстановяване. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършена медицинска дейност. Когато дейността е реално извършена, но не е договорена, или е договорена, но не е реално извършена, или извършването е неточно или непълно съобразно медицинските стандарти, плащане не се дължи. Няма данни в случая процесната медицинска дейност да не е договорена и да не е извършена или да е отчетена и платена повторно и по двата договора, сключени между касата и лечебното заведение. Допуснатите нарушения при извършване на медицинската дейност във връзка с работните графици за всеки от договорите не дава основание да се приеме твърдението на касатора за получаване на суми без основание, след като не се твърди, че са налице посочените по-горе предпоставки. Доколкото отчитането на медицинската дейност по двата договора е регламентирано по различен ред и със съответна документация се явява неоснователен доводът за невъзможност да се установи кой договор се изпълнява. Плащанията, получени от лечебното заведение за медицинските дейности, извършени в изпълнение на двата договора (за болнична и за извънболнична медицинска помощ), не са неоснователно получени, защото заплатените дейности са реално извършени, не е налице превишаване на броя им за процесния период, нито пък неправилно определяне на стойностите им. Едновременното изпълнение на двата договора през определени часове не е довело до отчитане на ВСМДИ, извършени по договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки като такива, извършени по договора за оказване на СИМП или обратно, респ. до неоснователното им заплащане за този период. Ако част от извършените ВСМДИ по пакет "Образна диагностика" по договора за оказване на СИМП, са извършени във време, в което двамата лекари - специалисти е следвало да осъществяват дейност по другия сключен от МБАЛ договор за болнична помощ по клинични пътеки, то това не може да обуслови неоснователност на получените суми за така извършените действително ВСМДИ, т. е. сумите за тези ВСМДИ, извършени през периода, не могат да се считат и приемат като суми, получени без правно основание. Това е така, защото не може да се постави знак за равенство на обстоятелствата "припокриване на работните графици по двата договора" и "дублиране на дейността по двата договора", нито пък между "работен график на лекарите" и "дневен работен график". Работните графици по своята същност представляват общодостъпна информация за работното време, и информация за времето, през което ще се изпълнява договорената дейност в присъствието на лекар-специалист. Частичното съвпадане на обявеното работно време по двата договора не означава дублиране на дейностите в изпълнение на тези договори, защото те са различни дори при едно и също по своя характер изследване. Този извод се налага от икономическата (и финансова) необходимост работното време на лекарите-специалисти, на лаборантите и на останалия персонал в медико-диагностичните лаборатории да бъде максимално оползотворено, а експлоатацията на (вероятно) скъпо струващата апаратура да бъде максимално уплътнена. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде отречено като незаконосъобразно (нерегламентирано нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт, нито с клауза на договор) изискването лекарите-специалисти в МДЛ на "МБАЛ - Берковица" ЕООД да бъдат задължени да работят през различни часове от определеното им работно време в изпълнение на двата договора. В случая са били представени достатъчно убедителни доказателства, че частичното съвпадане на работното време по двата договора няма за последица нито отчитане като извършена на реално неизвършена дейност, нито влошаване качеството на медицинските изследвания, нито някаква друга вреда за НЗОК. Поради това становището, изразено с писмената покана за липса на правно основание на плащанията, е незаконосъобразно. Правно основание за тези плащания са облигационните отношения между НЗОК и "МБАЛ - Берковица" ЕООД, възникнали от двата договора, а фактическо основание (т. е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените медицински дейности. Затова, като е отменил писмената покана за връщане на основателно получените от болницата плащания, Административен съд - Монтана не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,