Решение № 427 от 28.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2152/2011 г.

Решение № 427 от 28.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2152/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения З. Б. П. за възобновяване на ВНОХД № 617/2010 г. на Врачанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 7/2.02.2011 г. в частта относно потвърждаване на осъждането му по присъда № 20/20.10.2010 г. по НОХД № 475/2010 г. на Районен съд - Бяла Слатина. С тази присъда подсъдимият З. Б. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 , вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 06/7.04.2010 г., в [населено място], като съизвършител с Т. К. Д., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел от владението на В. Ц. 7 бр. чугунени и панелни радиатори на обща стойност 246,57 лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С въззивното решение Врачанският окръжен съд е изменил присъдата, като на основание чл. 27, ал. 1 и 2 от НК е присъединил изцяло към неизтърпяната част от наложеното на подсъдимия П. наказание по НОХД № 366/2009 г. на РС - Плевен, наказанието по НОХД № 475/2010 г. в размер на 3 години лишаване от свобода. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието. В писмени бележки защитникът изтъква и довод за явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият поддържа, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване на фактологията на деянието и авторството му от подсъдимия. Версията, че той и другото осъдено лице Д. не са извършили кражбата на радиаторите от дома на св. Ц., а само са ги намерили и предали на вторични суровини, затъпена в обясненията им, е била разгледана от съдилищата и отхвърлена като недостоверна, за което са изложени подробни и убедителни съображения. Те отговарят на действителното съдържание на анализираните доказателствени източници, които преценени самостоятелно и съвкупно са опровергавали твърденията на подсъдимите в тази им част. Не само обясненията им за мястото на намиране на радиаторите са били противоречиви, а и практически опровергани от проведените следствени експерименти, но и за времето, когато това е станало, а също и действията им след това, които добре са били съпоставени с показанията на св. С. и доброволното предаване на отнетите вещи от последния. Комплексната и логическа оценка на установените данни, вкл. на тези, изведени от показанията на св. Х., както и от протокола за оглед, правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Липсва основание за ревизия на наказанието като явно несправедливо. То е било отмерено на 3 години лишаване от свобода или в рамките на минимума на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК при правилно съотношение на обстоятелствата по чл. 54 от НК, като ниската стойност на отнетите вещи е била отчетена с нужната тежест. Не се твърдят, нито се установяват други смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложение на чл. 55 от НК. В потвърдения размер наказанието лишаване от свобода е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и е справедливо. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение