Решение № 11332 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2013 г.

Решение № 11332 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, чрез процесуалния представител, против Решение № 207/25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 883/2012 г. на Административен съд-София област. Мотивират се отменителните основания по чл. 209 от АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - кметът на Община Ботевград, чрез процесуалния представител в писмена защита по касационната жалба счита същата за неоснователна, а атакуваното решение за законосъобразно и обосновано, като молят, то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд-София област е отменил Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г., на изп. директор на АГКК-София, в частта, с която е одобрена КК за границата между имоти с идентификатори: 05815.301.293 и 05815.301.113 и КР за имот с идентификатор: 05815.301.293 и връща преписката в тази част за ново произнасяне. За да постанови акта си решаващият съд, съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, е преценил законосъобразността на атакувания административен акт към момента на издаването му. Съдът е приел, че при изработването на КККР, одобрени с обжалваната заповед, същата е издадена в нарушение на материалните разпоредби, поради което в оспорваната част следва да бъде отменена. Решението е правилно. По отношение процедурата по създаването на КККР, разпоредбите на гл. V от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти / площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата /редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/ визира приоритетно данните от: т. 1/. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2/. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3/. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4/. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5/. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план, какъвто в настоящия казус е налице, след което се подреждат останалите основания от чл. 14, ал. 1 на Наредбата. Установи се при проверката на съдебния акт, че са изследвани тези обстоятелства и правилно е преценено, че административният орган не е спазил закона и предвидената в него приоритетност, поради което акта, в тази му част, се явява незаконосъобразен. Не са налице отменителните основания па чл. 209 АПК и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,