Решение № 7855 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.119 от КСО. Образувано е по касационна жалба подадена от Х. С. К. о гр.София против решение № 3498/27.01.2026 год. постановено по адм. дело № 6690 по описа за 2025 год. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-21-155/06.06.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град. Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да се върне преписката на ТП на НОИ София-град за ново произнасяне. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София-град в писмени бележки чрез процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град Решение № 2153-21-155/06.06.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на К. срещу разпореждане [номер]/306 от 28.03.2025 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на Х. С. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл.68, ал.1-3 от КСО и чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. С разпореждането не е признат осигурителен стаж за периода 01.04.1982 год.-07.11.1983 год. и от 17.02.1997 год. – 04.05.1998 год. на длъжност „строителен работник“ съгласно представено УП-30 № 27/04.05.1998 год. издадено от „Предприятие за ремонт и строителство“ – Лозенец; не е признат осигурителен стаж за периода 21.09.1987 год.-01.02.1988 год. и от 16.11.1989 год. – 20.06.1994 год. положен във фирма „Агропромстрой“ – Симеоново. Към датата на подаване на заявлението за пенсия лицето има навършени [възраст] и има осигурителен стаж от втора категория 06 год. 09 мес. 06 дни и от трета категория 22 год. 09 мес. 02 дни или превърнат осигурителен стаж по реда на чл.104 от КСО – 31 год. 02 мес. 17 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст е 90-05-22 точки. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО-има навършена изискуемата възраст от [възраст], но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория и необходимия сбор от стаж и възраст. На основание чл.68, ал.1-2 от КСО няма право на пенсия, тъй като през 2024 год. мъжете придобиват право на пенсия при навършени 64 год. 07 мес. и 39 год. и 06 мес. осигурителен стаж. С Решение № 2153-21-155/06.06.2025 год. директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил жалбата на К. срещу разпореждането като неоснователна. Приел е, че е налице несъответствие и нередовности в УП-30 № 27/04.05.1998 год. издадено от „Предприятие за ремонт и строителство“ – Лозенец и удостоверение № 128/22.06.1994 год. издадено от „Агропромстрой“ – Симеоново. По отношение на „Агропромстрой“ – Симеоново е установено, че лицето не фигурира в разплащателните ведомост за процесните периоди. По отношение на „Предприятие за ремонт и строителство“ – Лозенец е установено, че същото е прекратено на 20.06.1997 год. с решение по ф.д. № 11663/1991 год. на СГС като вписано вливането на „Предприятие за ремонт и строителство“ – Лозенец и осигурител „Стромекс“ ЕООД в „Строителна механизация-инженеринг“ ЕООД при условията на универсално правоприемство. Във връзка с така установеното не е зачетен осигурителен стаж на лицето за периода 01.04.1982 год.-07.11.1983 год. и от 17.02.1997 год. – 04.05.1998 год. при „Предприятие за ремонт и строителство“ – Лозенец и за периода 21.09.1987 год.-01.02.1988 год. и от 16.11.1989 год. – 20.06.1994 год. при „Агропромстрой“ – Симеоново. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ София-град и разпореждането издадено от длъжностно лице по ПО, са издадени от компетентен орган, в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Актовете съдържат фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон и съответства на целта на закона. Съдът е споделил мотивите на административния орган изложени в обжалваното решение относно незачитането на осигурителен стаж в периода 01.04.1982 год.-07.11.1983 год. и от 17.02.1997 год. – 04.05.1998 год. при „Предприятие за ремонт и строителство“ – Лозенец и за 21.09.1987 год.-01.02.1988 год. и от 16.11.1989 год. – 20.06.1994 год. при „Агропромстрой“ – Симеоново като изводите му се базират на доказателствата събрани от органа в административното производство. В съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал други доказателства във връзка с възраженията му наведени в първоинстанционната жалба. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по ал. 1, съгласно ал. 3, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Предвидените за целта документи следва да отговарят на съдържание и форма за да имат удостоверителен характер. При липса на елементите от формата и съдържанието правилно административния орган не е зачел удостоверителната им сила. Заявителят е този който представя нередовни документи и въз основа на тях иска реализиране на правото си на пенсия, което има за последица правомерен отказ при отсъствие на показателите за правото на пенсия. Административният орган в случая не може да бъде задължен да проверява и да удостоверява съдържанието в представените изначално явно нередовни по форма и съдържание документи по чл. 40 от НПОС. В административното производство е недопустимо установяване на трудов стаж с нередовни документи по чл. 40 от НПОС ,още по -малко да се установява редовността им ,тъй като това би било в явно противоречие със законовата разпоредба на чл. 40 от НПОС, че документите имат формална доказателствена сила след като са съставени по предвидения ред за издаването им. Като е приел горното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на К. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Проверяваният съдебен акт е обоснован и постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Направеният извод от съда за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане е правилен. Административният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При правилно установена фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционният съд, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са налице условията нито на чл.68, ал.1-2 от КСО, нито тези на чл.69б, ал.2 от КСО. Изложените аргументи в касационната жалба не могат да обосноват различни правни изводи от тези, формирани от административните органи и от първоинстанционния съд. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция. Разноски за първата инстанция са присъдени с обжалваното решение. Следва да се осъди Х. С. К. да заплати на ТП на НОИ София-град разноски за касационната инстанция в размер на 102, 25 евро за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,