Решение № 1926 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2009 г.

Решение № 1926 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Иван Василев Димитров от гр. Монтана срещу заповед К-6361 от 31.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и е постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила - липсва предложение на органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна намира същата за процесуално допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е назначен на работа в органите на МВР на 21.11.1983 г. на длъжност началник ДБС към РПС Михайловград при РУ на МВР Михайловград. Впоследствие е заемал различни длъжности. Със заповед № К-2134 от 2006 г. на министъра на вътрешните работи му е присъдена категория "В" - главен инспектор и е назначен за началник група "ДПК и ПД" към РС "ПБЗН" Монтана при ОД "ПБЗН" - Монтана. С МЗ рег. № 2217 от 27.04.2007 г. е било прекратено служебното правоотношение на гл. инспектор Димитров, считано от 21.08.2008 г. на осн. чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по предложение на органа по назначаването. С решение № 11810 от 27.11.2007 г. на ВАС, трето отделение, е била отменена заповед № 2217 от 27.04.2007 г. на министъра на вътрешните работи и Димитров - възстановен, считано от 21.08.2008 г., на длъжност началник група "ДПК и ПД" към РС "ПБЗН" Монтана при ОД "ПБЗН" - Монтана. От директора на ОД на МВР Монтана е направено предложение рег. № 14598 от 17.07.2009 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и от приложената по делото кадровата справка е видно, че жалбоподателя Димитров е прослужил като държавен служител в системата на МВР (считано към 17.07.2009 г.) 24 години, 11 месеца и 22 дни, при общ осигурителен стаж 26 години, 11 месеца и 22 дни. В съответствие с предложението със заповед К-6361 от 31.07.2009 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи, като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на Иван Василев Димитров от гр. Монтана като държавен служител от МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който "Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи ...придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони ...". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 17.07.2009 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 24 години, 11 месеца и 22 дни, при общ трудов стаж 26 години, 11 месеца и 22 дни и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО. А след като жалбоподателят има изискващия се трудов стаж, прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,