Решение № 4109 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13881/2011 г.

Решение № 4109 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13881/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 443 от 21.09.2011 г. по адм. дело № 447/2011 г. на Административния съд - Пазарджик. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Василка Василева Вълева от гр. София, в съдебно заседание се представлява от адв. Донков, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Василка Василева Вълева е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/24771 от 14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 820,96 лв., недължимо платена за 2009 г., във връзка с подадено от Вълева общо заявление за единно плащане на площ с УИН 22/050609/20336 поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административният орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславят приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявлението за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., жалбоподателката - ответница в настоящото производство, е била подложена на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК, като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2009 г. в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на ортофотоизображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, по реда на ДОПК съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Вълева е въвела в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление декларирали неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече че през 2009 г. са извършени две проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателката площи са допустими за подпомагане. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, извършена през м. декември 2010 г., е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателката площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г., ги обявява за недопустими. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателката за започналото административно производство, и по този начин я е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направено изрично искане от процесуалния представител на ответника, на последния се дължат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,