Решение № 6831 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2016 г.

Решение № 6831 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център-I-Д." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. "Д. П." № 3, представлявано от д-р В. Г. К.- И., подадена чрез процесуалния представител адвокат И. Ж. против решение № 122 от 27.04.2016 г. по адм. дело № 738/2015 г. на Административен съд Д., в частта с която съдът е изменил писмена покана с изх. № 2904-06-146/9.12.2015 г. на директора на РЗОК Д. и е постановил "Диагностично-консултативен център - I -Д." ООД да възстанови неоснователно получена сума в размер на 7 921,49 /седем хиляди деветстотин двадесет и един и 0,49/ лева, представляваща стойността на заплатените от Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- Д. средства за МДД, над разрешените надвишения на стойността определена за лечебното заведение за третото тримесечие на 2014 г. В касационната жалба се поддържат довод за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена писмената покана в обжалваната й част. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - директора на РЗОК- Д. чрез пълномощника си главен юрисконсулт Р. М. изразява становище за неоснователност на касационните оплакания. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: По жалба на "Диагностично-консултативен център-I-Д." ООД административен съд Д. е изменил писмена покана с изх. № 2904-06-146/9.12.2015 г. на директора на РЗОК Д., с която е разпоредено възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 8 519,33 лева, като е намалил дължимата сума на 7 921,49 /седем хиляди деветстотин двадесет и един и 0,49/ лева, представляваща стойността на заплатените от РЗОК - Д. средства за МДД, над разрешените надвишения на стойността определена за лечебното заведение за третото тримесечие на 2014 г. Съдът е приел, че в този размер е действителната стойност на превишението. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че между "Диагностично-консултативен център - I -Д." ООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен договор № 084006 от 10.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, по силата на който лечебното заведение е поело задължението да оказва посочената в чл. 1 специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) на здравноосигурените лица (ЗЗОЛ), а НЗОК е поела задължението да заплаща определените в Договор № РД-НС-01-4/18.12.2013 г. между НЗОК и БЛС цени на извършената и отчетена СИМП. Със заповед № РД-09-118/27.02.2015 г. на директорът на РЗОК -Д. е наредено извършването на финансова проверка на лечебното заведение със задача: Контрол по изпълнението цитирания по-горе договор относно броя на назначените СМД и стойностите на назначените медико-диагностични изследвания за третото тримесечие на 2014 г. В протокола за неоснователно получени суми е посочено, че определената от РЗОК-Д. с протокол № 2904-06-96/30.06.2014 г. стойност на назначаваните МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) е 25 412 лев. По искане на управителя на лечебното заведение за определяне на допълнителна стойност на МДД за всички типове 4 500 лв., са определени допълнително 20 бр. за СМД и 250 лв. стойност на назначаваните МДД (б. МЗ-НЗОК № 4). Констатирано е превишение на стойността на назначените МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) за третото тримесечие на 2014 г. в размер на 8 519, 33 лв. и е направен извода, че тази сума е получена от лечебното заведение без правно основание. На основание извършената проверка е издадена оспорената писмена покана с изх. № 2904-06-146 от 9.12.2015 г. на директора на РЗОК гр. Д., с която "ДКЦ-I-Д." ООД е приканено, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО във вр. с чл. 46, ал. 1 от договор № 084006/10.02.2014 г., да внесе сумата от 8 519,33 лв. в 14-дневен срок. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че определените от РЗОК- Д. на лечебното заведение МДД в частта направление за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4) за третото тримесечие на 2014 г. са на обща стойност 25 662,23 лв. При спазване на правилото по чл. 9, ал. 1 от Правилата за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ по Решение № РД-НСЧ4-6 от 23.01.2014 г. на НС на НЗОК при допълнителното разпределение на РС стойността на определените медико-диагностични дейности на "ДКЦ-I-Д." ООД следва да е 26 140, 15 лв., а не 25 662,23 лв, . т. е. с 478,22 лв. по-малко. Общата стойност на назначените, изпълнени и отчетени за третото тримесечие на 2014 г. регулативни параметри на МДД е 36 203,80 лв. и по счетоводни данни превишението е в посочения в поканата размер от 8 519,33 лева. Остатъците за компенсиране от първо, второ и трето тримесечие на 2014 г. по отношение на МДД, съгласно схемата по индивидуалния договор и Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г. не са компенсирани в края на IV-то тримесечие. Превишението, което следва да се възстанови е на стойност от 7 921, 49 лв. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил правилен извод, че е налице превишение на РС бл. МЗ-НЗОК № 4 от страна на лечебното заведение, като за процесното трето тримесечие на 2014 г. то е 7 921, 49 лева, и е изменил писмената покана до този размер. Съгласно чл. 76а от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, същият е длъжен да възстанови сумите. В този смисъл е клаузата по чл. 46, ал. 1 от договора, според която изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, а съгласно ал. 2 контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО. С оглед на изложеното, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице щета за НЗОК в размер на 7 921,49 лева, равняваща се на изплатените суми за превишението на броя на МДД по бланки обр. МЗ-НЗОК № 4. След като неправилно и в отклонение от правилата на посочения договор с дружеството РЗОК е заплатила в противоречие с нормативната база недоговорена дейност, направеното от нея плащане се явява лишено от правно основание и недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на връщане от ответника по касационната жалба, който ги е получил. Като е приел това първоинстанционният съд правилно е изменил писмената покана. Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неотносими се явяват наведените доводи, че през 2013 г. лечебното заведение е закупило нов спирален компютърен томограф и възможностите му не могат да се използват поради липсата на допълнително отпуснати средства за МДД. Компютърния томограф може да бъде използван от всеки нуждаещ се с направление за МДД по бланки обр. МЗ-НЗОК № 4 не само от лекар специалист работещ в "Диагностично-консултативен център - I -Д." ООД но и от всеки лекар специалист от област Д. и извън нея. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като за настоящата инстанция то е в размер на 100,00/сто/лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,