Решение № 173 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 30/2009 г.

Решение № 173 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 30/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Румен Ненков С единствен довод за явна несправедливост на наложеното наказание защитникът на подсъдимия М. С. К. е подал касационна жалба против въззивно решение № 233 от 27.10.2008 г. по в.н.о.х.д. № 318/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 69 от 26.05.2008 г. по н.о.х.д. № 328/2008 г. на Старозагорския окръжен съд. Направено е искане за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С обжалваните съдебни актове подсъдимият М. С. К. е признат за виновен в това, че на 14.04.2003 г. в гр. Р., като управляващ и представляващ "В." ЕООД - гр. Г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения (ДДС) в особено големи размери - 771 137.47 лева, дължими от "В." ЕООД - гр. Г., ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - 1 бр. "Дневник за покупки" по ЗДДС, приложен към Справка-декларация по ДДС вх. № 839 от 14.04.2003 г. по описа на ТДД - гр. С., подразделение гр. Р., в който отразил несъществуващи сделки по многобройни данъчни фактури, подробно отразени в присъдата, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери - 771 137.47 лева, поради което и на основание действащия към момента на извършване на деянието чл. 257, ал. 1, във вр. с чл. 256, пр. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и единадесет месеца лишаване от свобода при "строг" първоначален режим на изтърпяване и 3000 лева глоба. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК наложеното наказание е групирано с наказанията по още три влезли в сила осъждания. Касационната жалба е неоснователна. Единствената причина за налагане на твърде снизходително наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е обстоятелството, че при първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по правилата на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. Размерът на укритите данъчни задължения многократно надхвърля съответния минимум на понятието "данъци в особено големи размери" по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. Негативните данни за личността на дееца и многобройните му предходни осъждания също го разкриват като личност с висока степен на обществена опасност. Затова още по-голямо смекчаване на наказателната репресия би било в пълен дисонанс с целите, посочени в чл. 36 НК. В касационната жалба не се поставя въпросът за допуснато процесуално нарушение по чл. 372, ал. 4 НПК под предлог, че първостепенният съд неправилно бил взел решение за провеждане на "съкратено съдебно следствие", въпреки че психическото състояние на дееца, установено на досъдебното производство чрез съответна психиатрична експертиза, поставяло под съмнение вменяемостта му към момента на извършване на деянието. Такъв довод е направен от защитника едва при касационното разглеждане на делото, но независимо от това и по съществото си е неоснователен. В посочената експертиза (вж. том 1, папка 1 от досъд. пр., л. 80 - 84) изрично е направено заключение, че психическото разстройство на обвиненото лице е започнало в началото на лятото на 2003 г. т.е. след осъществяването на инкриминираното деяние на 14.04.2003 г., като впоследствие съответната симптоматика е отпаднала към времето на провеждане на наказателния процес. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,