Решение № 7304 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14147/2017 г.

ВАСVI отделение04.06.2018 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181 от 31.10.2017 г., постановено по адм. д. № 233/2017 г. на Административен съд - Я.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7304 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14147/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я. против решение № 181 от 31.10.2017 г. по адм. д. 233/2017 г. на Административен съд - Я., с което е отменено по жалба на О. И. Х. решение № 1040-28-32/12.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-106#1/5.05.2017 г., издадено от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Я., с което е отменено разпореждане № 6/протокол № 01089/10.03.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Я. и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на О. И. Х.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в касационната жалба и писмено становище, подадено чрез процесуалния представител ст. юрк. Стоянова, моли решението да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на присъденото в първата инстанция адвокатско възнаграждение. Ответникът - О. И. Х., не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационнната жалба и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Я. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. По делото е установено, че с разпореждане № 6/протокол № N01089/10.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Я., на О. И. Х. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при навършена възраст 60 г. 4 м. и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 34 г. 2 м. 28 дни, в размер на 185,27 лв. Стажът положен при осигурителя ЕТ "К. - М. Н." за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2005 г. е признат въз основа на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В рамките на разпоредената проверка по чл. 108, ал. 1 КСО служебно са изискани и събрани документи от всички осигурители на О. И. Х.. Установено е, че същата има подадено заявление за заверка на осигурителна книжка с вх. № 94О-14-1 от 17.02.2015 г., което е приключено от контролен орган на ТП на НОИ - Я. на 26.02.2015 г. с коментар "заверена и връчена". От извършената проверка е видно, че в електронния регистър няма данни за заверен осигурителен стаж и/или доход, както и в модул "Заверка на осигурителен стаж и/или доход" на ТП на НОИ - Я.. По - конкретно при проверката в информационната база на НОИ за осигурителни вноски по § 080110 и § 550110 фонд ДОО от осигурителя ЕТ "К.-М. Н."- гр. Я. е констатирано, че няма внесени вноски за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г., 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. и от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. Осигурителят ЕТ "К.-М. Н."- гр. Я. е бил поканен да представи сключения граждански договор със О. Х. за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2005 г., издадените сметки за изплатените суми от осигурителя, както и платежни нареждания за внесени осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване. По този повод в ТП на НОИ - Я. се явил съпругът на М. Н. който заявил, че тя от известно време се намира в чужбина, както и че не познава лицето О. Х. и няма спомен тя да е извършвала трудова дейност във фирмата на съпругата му. Въз основа на горните констатации, контролният орган при ТП на НОИ заключил, че периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2005 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход на О. Х.. С разпореждане № 2174-28-106#1/5.05.2017 г. ръководителят по "ПО" при ТП на НОИ - Я. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 99 и чл. 114 от КСО, е отменил разпореждане № 6/протокол № N01089/10.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Я., отказал е отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и задължил лицето да възстанови неправилно получените суми от 22.12.2014 г., ведно със законната лихва. Това разпореждане е обжалвано от Хендекова по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Я., който с решение № 1040-28-32/12.07.2017 г. е оставил жалбата й без уважение. За да отмени атакуваното пред първоинстанционния съд решение № 1040-28-32/12.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-106#1/5.05.2017 г. ръководителят по "ПО" при ТП на НОИ - Я., Административен съд - Я. е приел, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 99, ал. 1 влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал: 1. по заявление на пенсионера - когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или гражданското си състояние; 2. по инициатива на органа - когато се установи, че: а) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ?; д) пенсията е определена в неправилен размер. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в оспорения административен акт липсват правни и фактически основания, наложили отмяна на влязлото в сила разпореждането за отпусната на Хендекова пенсия и съответно отказа на органа да й бъде отпусната такава към момента на издаване на процесния акт. В разпореждането от 5.05.2017 г. е посочено само, че се издава на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 99 от КСО, чл. 114 от КСО. Видно от така изписаното правно основание за отмяна на влязлото в сила разпореждане, не може да се установи в коя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО попада адресата на акта, за да упражни правото си на защита пред директора на ТП на НОИ - Я., пред който е оспорила разпореждането. Не е посочено дали Хендекова е използвала неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за да й бъде отпусната пенсия за ранно пенсиониране или пенсията е неправилно отпусната. От фактическите основания, изложени в разпореждането също не се установява причината за отмяна на влязлото в сила разпореждане. Отразено е, че при проверка на осигурителния стаж, въз основа на който е отпусната пенсията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, положеният в периода 1.01.2004 г. - 31.12.2005 г. при осигурителя ЕТ "К. - М. Н." стаж, не следва да се зачита. В жалбата си до директора на ТП на НОИ - Я., Хендекова е изложила оплаквания си по отношение на липсата на фактически и правни основания в оспореното разпореждане по чл. 99 от АПК, но неправилно по-горестоящия административен орган го е счел за неоснователно. Правилен е изводът на решаващия състав и по отношение на извода за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. В производството по чл. 108 от КСО, е извършена проверка по отношение на представения при подаване на заявлението за пенсия осигурителен стаж. Спорен по делото е останал само процесния стаж от 1.01.2004 г. до 31.12.2005 г. при ЕТ "К. - М. Н.", а останалият осигурителен стаж е признат от пенсионния орган. В случая, обаче, административният орган е нарушил изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е извършил дължимата проверка по установения в закона ред. Позовал се е само на устно изявление на лице, което твърди, че е съпруг на собственичката на едноличния търговец и не помни Хендекова да е работила във фирмата на съпругата му, без да са представени, каквито и да било данни за проверка във ведомостите на осигурителя през процесния период, наличието на граждански договор, сключен с касаторката и другите изисквани от проверяващия орган доказателства. Липсата на внесени осигурителни вноски за този период, не може да се вмени във вина на Хендекова, тъй като осигурителят е следвало да ги внася в приход на ДОО. Освен това има доказателства, че Хендекова е подала заявление за заверка на осигурителна книжка с вх. № 940-14-1/17.02.2015 г., което е приключено от контролен орган на ТП на НОИ - Я. на 26.02.2015 г. с коментар "заверена и връчена". Тези данни водят до необоснован и материално незаконосъобразен извод, че стажът не следва да бъде зачитан. Налице са противоречиви доказателства, някои от които сочат за реално осъществена трудова дейност - заверена и връчена трудова книжка, подаване данни за вид осигурен за процесния период за работещи без трудово правоотношение, както и такива, които отричат наличието на осигурителен стаж - липса на внесени осигуровки, устно отричане на осъществявана трудова дейност от Хендекова от лице, което не е работило при осигурителя и не е представило никакви документи за процесния период, липса на въведени данни в електронния регистър за заверка на осигурителен стаж и или доход на ТП на НОИ - Я.. Тези данни не могат да бъдат събрани от жалбоподателката, а и няма как същата да е съзнавала за наличието на такива обстоятелства, които подлагат на съмнение признатия й от пенсионния орган двегодишен стаж при ЕТ "К. - М. Н.", тъй като тя е имала заверена осигурителна книжка и при първоначално подаденото заявление за пенсия, този стаж й е признат. Хендекова няма достъп до данните в информационната база данни на НОИ. Безспорен е факта, че с постановеното разпореждане № 6/протокол № N 01089 от 10.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Я., на О. Х. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 22.12.2014 г. и на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважават направеното искане. Позоваването само на устни обяснения на лице, което не се доказва да е работило или представлявало осигурителя, още повече, че липсват и твърдения от това лице за извършена надлежна проверка в счетоводната документация на едноличния търговец, и възприемането им от осигурителния орган безкритично, което е станало основание за отказа за отпускане на пенсия, не може да се приеме за фактическо основание за издаване на административния акт. При извършената проверка по чл. 108 от КСО на предпоставките за отпускане на пенсията, за административния орган е останал неизяснен само стажът за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2005 г., и то поради липса на каквато и да било реална документална проверка при осигурителя, което е нарушение на административнопроизводствените правила, довело до постановяването му и в противоречие с материалния закон, наложило отмяната му като незаконосъобразен. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Я. следва да бъдат отменени, съставът на Административен съд - Я. е постановил решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1