Решение № 12431 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7089/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. М., чрез процесуалния си представител, против решение 601 от 02.05.2024 г. постановено по адм. дело 169/2023 г. по описа на Административен съд -Търговище. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. А. М. против заповед РД-3-1506 от 21.12.2022 г. , издадена от кмета на Община Търговище, с която е наредено да се премахне от М. А. М., живущ в гр. Търговище, [улица], [адрес], плътна ограда към прилежащата улица, изпълнена от бетонови блокчета с размери: дължина - 3.20 м, ширина - 0.20 м и височина -2.00 м., като е определен срок 20 (двадесет) дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение от страна на собственика на строежа. При така установеното от фактическа страна и след анализ на относимите материалноправни норми, съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка, направил е цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото включително показания на разпитания по делото свидетел и заключение на вещото лице по назначената и приета неоспорена съдебно техническа експертиза (СТЕ) и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е установено от съда, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е извел правилен и законосъобразен извод, че в случая е извършен строеж в периода 2013 2021 г. от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ (редакция от 2015г.) - плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0.60 м до 2.20 м. Безспорно е установено, че процесната ограда е с размери: дължина - 3.20 м, ширина - 0.20 м и височина -2.00 м., както и че същата е изградена към прилежащата улица. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0.60 м до 2.20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 ЗУТ, в която е регламентирано, че строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект. Въпреки че в настоящия случай изградената плътна ограда попада в обсега на визираното изключение, тъй като граничи с прилежащата улица и височината й надвишава ограничението от 0.60 м. то за същата е било необходимо разрешение от главния архитект на общината въз основа на изготвен и одобрен индивидуален архитектурен проект както правилно е посочил съдът. Правилно първоинстанционният съд приема, че оградата е изградена изцяло наново, въпреки ползваната каменна основа на старата ограда, предвид напълно подменената й конструкция чрез премахване на кирпичения зид и изграждането й с бетонови блокчета. Правилно е прието от съда за установено изграждане на изцяло нова ограда, която преди това не е съществувала като такава, а е представлявала външна стена на стар сайвант. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на касационния жалбоподател. Предвид възприетият от съда, въз основа свидетелските показания, писмени доказателства и експертно заключение период на изграждане на оградата (2013 - 2021 г.), съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал .1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Констатираните от съда данни безспорно сочат, че за процесния обект, строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ плътна ограда, се изискват строителни книжа - разрешение за строеж, арг. чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, каквото няма. Законосъобразни са съображенията, относно наличието на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ (без издадено разрешение за строеж и без становище на инженер-конструктор) и правилно е наредено премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Предвид изтъкнатото не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат, а ответникът не е заявил искане за присъждане на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,