Решение № 7232 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 584/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) срещу решение 2224/22.11.2023 г. постановено по адм. д. 664/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила Решение ППН-02-148/2021 от 06.06.2022 г. на Комисията за защита на личните данни. От обстоятелствената част на касационната жалба е възможно да се извлекат оплаквания и за необоснованост на съдебния акт. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в пледоария в открито съдебно заседание. Касаторът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. А. О. я оспорва по подробни съображения в писмен отговор и пледоария по същество на спора. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 2224/22.11.2023 г. постановено по адм. д. 664/2023 г. по описа на АС-Благоевград е обявено за нищожно Решение ППН-02-148/2021 г. от 06.06.2022 г. на Комисия за защита на личните данни, с което на основание чл. 57, § 1, б. е от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/Регламент/ОРЗД), съответно чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), на С. А. О. е наложена глоба в размер 2000 лв. за неизпълнение на влязло в сила разпореждане по т. 2 от Решение ППН-02-148/2021 г. от 26.04.2022 г. на КЗЛД. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е нищожно, защото е издадено от колективен орган при липса на компетентност да упражнява правомощия за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за неизпълнение на наложени от Комисията корективни (принудителни административни) мерки. Допълнително решаващият съд е изложил мотиви и за наличие и на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения пред него акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически и правни изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Всички доводи на КЗЛД, изложени в касационната жалба са относно правното значение на установените от АС-Благоевград факти и приложимите към тях правни норми, но не и относно тяхното осъществяване, независимо от начина на формулиране на аргументирането им. Изрично трябва да бъде посочено, че всички относими към спора доказателства са обсъдени от първата инстанция и обстоятелството, че датите и точките, които са посочени в част от документите, съдържащи се в административната преписка, са приети за достоверни от АС-Благоевград в съответствие с тяхното точно цифрово обозначение, а не в съответствие с неподкрепените с доказателства (респективно с данни за проведени процедури за поправка на очевидна фактическа грешка) твърденията за допуснати неточности , не обуславя извод за липса на задълбоченост на анализа им. Писмените доказателства, на които решаващият съд се е позовал, за да обоснове правните си изводи са представени от КЗЛД, не са оспорени от другата страна и не съдържат поправки, видими зачерквания или други отбелязвания, поради което обосновано и в съответствие с процесуалните правила, АС-Благоевград е зачел тяхната обвързваща доказателствена сила, за да приеме за установено, че те са съставени на датите, които са посочени в тях и волеизявленията, които отразяват са със съдържанието, което е представено в писмената им форма, включително и относно структурирането и подреждането по номерирани абзаци. По изложените съображения се налага извод за неоснователност на касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и за неправилно приложение на материалния закон. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства, АС-Благоевград е приел за установено, че фактическото основание за издаване на оспореното пред него решение на Комисията е неизпълнение на предходно нейно решение, с което на С. А. О. е дадено разпореждане да предприеме конкретни действия, с които да преустанови установено извършено от него като администратор на лични данни нарушение на чл. 5, § 1, буква в от Регламент (ЕС) 679/2016 г. При обсъждане на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на решението на КЗЛД съдът е анализирал противоречията относно датите на издаване на първото решение на надзорния орган, номерацията на неговите диспозитиви и описанието на камерите, чрез които се е осъществявало неправомерното обработване на лични данни, но от правно значение за компетентността на Комисията е именно непротиворечиво установеното обстоятелство, че наложената глоба е за неизпълнение на предходно нейно решение, а не за нарушения при обработване на лични данни на физически лица. Разграничението е изключително важно при съществуването на различен процесуален ред в националния закон, детайлно представен в обжалваното съдебно решение, за реализирането на различни по вид отговорности. Съгласно чл. 38 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира Комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му, която се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679. Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен колегиален орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон. Комисията съдейства за провеждането на държавната политика в областта на защита на личните данни и е юридическо лице на бюджетна издръжка, а нейният председател е първостепенен разпоредител с бюджет. Правомощията на Комисията за защита на личните данни са регламентирани с препращането от чл. 10а, ал. 1 от ЗЗЛД към Регламент (ЕС) 2016/679, като най-общо се констатира, че надзорният орган съвместява различни прояви на административна дейност с налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция (чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679). Съгласно чл. 47 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи като ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. КЗЛД при упражняване на правомощието си по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, включително и когато налага глоби и имуществени санкции, действа като колегиален независим надзорен орган, което автоматично я изключва от кръга на лицата по чл. 47 от ЗАНН, възприемани като еднолични органи (в повечето случаи на изпълнителната) власт. Процедурата, по която се упражняват правомощията на Комисията също се различава от тази по ЗАНН, а именно с пряко участие на всички заинтересовани страни, включително и пострадалия. Без съставяне на отделен акт за установяване на административно нарушение, предвиден в ЗАНН, а с един общ акт се установява нарушението при обработване на лични данни, разпореждат се мерки и/или се налага санкция. Председателят на Комисията за защита на личните данни действа като административнонаказващ орган по реда на ЗАНН (чл. 87 от ЗЗЛД) в определените за това случай, включително и по повод неизпълнение на решение на Комисията, което съдържа разпореждане за предприемане на определени действия от администратор на лични данни. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. ЗЗЛД урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679, като се определят и правила във връзка със защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Общият регламент за защита на данните определя правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни, като с тях се защитават основни права и свободи на физическите лица и по-специално, тяхното право на защита на личните данни. За нарушения на описаните правила, които се отнасят както за публични органи, така и за администратори на лични данни, които са частноправни субекти, КЗЛД има право да наложи административно наказание (глоба или имуществена санкция), установено по вид и размер в общностното право. Налага се извод, че описаните основания за налагане на глоби и имуществени санкции от Комисията в съществена част се отличава от определението за административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Действията или бездействията, които подлежат на санкциониране по реда на чл. 38 от ЗЗЛД не във всички случаи нарушават пряко установения ред на държавното управление, а по-скоро са директно насочени срещу основно право на физическите лица (защита личните данни). В конкретния случай с обявения за нищожен акт на КЗЛД е наложена глоба за неизпълнение на решение на Комисията т.е. нарушаване на установения ред на държавното управление, което е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред (чл. 85, ал. 5 от ЗЗЛД), поради което правомощието да се наложи глоба е в компетентността на председателя на Комисията, а не на колегиалния надзорен орган, чието решение не е изпълнено. Според практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 10 юли 1990 г., Комисията с. Германия, дело 217/88, ECLI:EU:C:1990:290; Решение от 8 ноември 1990 г., Комисията с. Гърция, дело 53/88, ECLI:EU:C:1990:380) държавите членки имат право и задължение да предприемат всички мерки за осигуряване полезния ефект на общностното право, включително и да уредят във вътрешното си право налагането на санкции на субекти, които нарушават съюзното право или не изпълняват задължения, които то им налага. При транспониране на общностните норми в областта на защитата на личните данни, националният законодател изпълнява това задължение като създава описаните вече производства за налагане на глоби и имуществени санкции. Напълно обоснован е изводът на АС-Благоевград, че оспореното пред него решение на КЗЛД е издадено при липса на компетентност, защото посочените в него фактически основания обуславят хипотезата на чл. 85, ал. 5 от ЗЗЛД, според която за неизпълнение на влязло в сила решение по чл. 84, ал. 2, с което са приложени принудителни административни мерки по чл. 80, ал. 1, т. 4 и 5, на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Упражняването на това правомощие е възложено на председателя на КЗЛД и се реализира по реда на ЗАНН, с което се осигурява участието на нарушителя, което подлежи на наказване. В случая по делото няма данни да се е развила процедура по ЗАНН, а и Комисията не е администартивнонаказващ орган по чл. 47 от ЗАНН за разлика от своя председател. Комисията като колективен орган упражнява своите правомощия в производство по чл. 38 от ЗЗЛД, в което се осигурява участие на всички заинтересовани лица, а в случая няма и твърдения за образуване и провеждане на този вид производство. Разпоредбата на чл. 58, § 4 от Общия регламент относно защитата на данните изисква упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на чл. 58, да се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции за правна защита. В случая е наложена санкция от колегиален орган без да е проведено предвиденото за упражняване на неговите правомощия производството, а в процедура, която се приближава до тази, регламентирана в ЗАНН, но за издаване на наказателно постановление от председателя на КЗЛД. Налага се извод, че при правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен извод за наличие на основания за обявяване нищожността на атакуваното пред него решение на КЗЛД. При така формирания правен извод не е необходимо обсъждане на останалите допълнителни мотиви на първата инстанция относно наличието на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на акта, който законосъобразно е обявен за нищожен. Само за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че всички санкционни производства са изключително строго формални и налагането на всяко наказание е обусловен от пълно доказване по несъмнен начин на всички елементи от фактически състав на законоустановено нарушение. Следователно доводите в касационната жалба за несъщественост на неточностите и разминаването в индивидуализацията на нарушението, за което е наказан С. А. О., не са в състояние да обуславят касационно основание за отмяна на съдебното решение дори ако се налага обсъждане на правилността на изводите на първата инстанция относно за незаконосъобразност на решението на КЗЛД. По изложените съображения за отсъствие на наведените касационни основания и при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, следва обжалваното решение като действително, допустимо и правилно, да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора въпреки своевременно направеното възражение за прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение