Решение № 313 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г.

Решение № 313 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 748 от 11.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 553 от 25.11.2010 г. по в. гр. дело № 618/2010 г. на Плевенския окръжен съд, II-ри въззивен състав, с което е уважен предявения срещу държавата иск за признаване за установено, че [община] е собственик на УПИ* в кв. * по плана на [населено място] с площ * кв. м., отреден за "хотел". В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: представлява ли отреждането на имота за хотел по плана на населеното място, обществено и/или благоустройствено мероприятие и от значение ли е дали това мероприятие може ли да бъде реализирано, с оглед трансформацията на държавната в общинска собственост съгласно /ДВ,§ 42 от ПЗР на З./ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е приел, че процесният УПИ * в кв. * с площ * кв. м. е "незастроен имот" съгласно чл. 84, ал. 7 ППЗТСУ (отм.) и П. (отм.), като част от него с площ * кв. м. обхваща отчуждените през 1984 г. имоти с пл. № № * до * в кв. *, за които е бил съставен акт за държавна собственост № */* г., а останалите * кв. м. са вписани в имотния регистър по плана на [населено място] като държавен имот /бивше сиропиталище към М./, предвидени по плана от 1967 г. "за музей". Прието е по-нататък, че от посочените имоти е образуван УПИ* в кв. * по З. от 1976 г.; по плана от 1998 г. имота е УПИ* в кв. *, като в обяснителната записка към заповедта на кмета на [община] от 20.06.1998 г. за одобряването му има графичен текст, че предвиденото мероприятие е от общоградско значение. Посочено е още, че е налице разрешение за строеж № 2394/3.12.1984 г. за обект МК "О." с инвеститор [фирма] - П., но протоколи за строителна линия са запазени след 1.01.1986 г., а разрешението за строеж е невалидно съгласно чл. 153, ал. 2 ЗУТ. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че съгласно § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на З. /обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г./, процесният имот е преминал в собственост на [община]. Прието е, че се касае за незастроен имот в селищна територия, предназначен за благоустройствено мероприятие - "хотелски комплекс" и придобит от държавата чрез отчуждително производство /в съдебно заседание вещото лице С. К. обяснило, че една част от процесния имот е била отчуждена, а друга част - национализирано през 1947 г. бивше сиропиталище/. Прието е, че предназначението на имота обслужва именно нуждите на общината и строителството на обекта отразява необходимостта от наличието на подобни комплекси за посрещане гостите на града, поради което не следва да се приеме, че е с национално предназначение. В. съд е достигнал до извода, че са изпълнени предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и § 42 от ПЗР на З. и имотът е преминал в собственост на общината-ищец. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема следното: Нормите, които съдържат определения /легални дефиниции/ не са самостоятелни и обикновено са уредени като допълнителни разпоредби в края на нормативния акт съгласно чл. 32 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове /ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г./. Очевидно е, че нито в З., нито в З. или в З. е дадена легална дефиниция на понятието "обществени мероприятия на общините" по смисъла на § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на З. и § 42 от ПЗР на ЗИД З. /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./ или на понятието "обществени потребности от национално значение" по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 З., нито се изброяват изчерпателно или примерно обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за задоволяване потребностите на общините по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на З. При липсата на легална дефиниция на понятията, съдебната практика /в т. ч. и Върховният касационен съд/ провежда разграничението между общинската и държавната собственост, като приема, че критерий за разделянето на общинската от държавната собственост е предназначението на имота, както и използването му във връзка с това му предназначение към датата на влизане на З. в сила - 17.09.1991 г., съотв. към датата на влизане в сила на З. - 8.11.1999 г. /срвн., напр. решение № 178 от 15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010 г. II г. о. по чл. 290 ГПК/. Според цитираното решение, което по-специално третира приложението на § 7, ал. 1, т. 6 З., ако към 17.09.1991 г. имотът е задоволявал потребности от национално значение, няма да са налице предпоставките за трансформиране на държавната собственост в общинска. Възприетият от съдебната практика критерий за разграничение между общинската и държавната собственост е приложим и за процесния казус, при който е несъмнено, че отреждането на процесния имот за изграждане на хотел е обществено мероприятие, като конкретната преценка дали това мероприятие е от местно или от национално значение се извършва въз основа на събраните по делото доказателства /срвн., решение № 178 от 15.05.2010 г. по гр. дело № 68/2010 г., II г. о./. Що се отнася до втората част на въпроса, а именно: има ли значение дали мероприятието, за което е отреден имота може да бъде реализирано, отговорът следва да е отрицателен, предвид редакцията на § 42 от ПЗР на З., според която трансформацията на държавната в общинска собственост настъпва по силата на закона /използвано е понятието "преминава"/. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е законосъобразно. В. съд правилно е приел, че процесният имот е незастроен /по аргумент за противното от чл. 84, ал. 7 ППЗТСУ, отм./, доколкото на терена са били изпълнени изкопни и бетонови работи на обект "хотел", без да е отлята фундаментна плоча. От заключението на вещото лице, изслушано в първата инстанция, е прието, че както образуваният по плана от 1976 г. парцел * в кв. *, така и УПИ * в кв. * по плана на града от 1998 г. неизменно са били отредени за "хотелски комплекс". С приемането на З. от 1976 г. е бил образуван парцел *, кв. * с обща площ * кв. м., включващ отчуждените за жилищно строителство имоти с планоснимачни номера от * до * в кв. * по плана от 1967 г. и отразени в акт за държавна собственост № */* г. с площ от * кв. м., както и терен - незастроен от * кв. м., предвиден за "музей" по З. от 1967 г., а по плана от 1998 г. е образуван нов УПИ* в кв. * със същата площ. Безспорно е установено, че по действащите планове на [населено място] имотът винаги е бил отреден за "Хотелски комплекс О.". При липсата на доказателства в противен смисъл, въз основа на обяснителната записка към заповедта на кмета на [община] за одобряване на З. на микрорайон "Ю. в." № РД-15-4562/20.07.1998 г., в която е било посочено, че теренът на започналото строителство на хотел "О." е от общоградско значение, въззивният съд правилно е приел, че предназначението на процесния имот е да обслужва нуждите на общината и че не е обект с национално предназначение. С оглед изложеното при отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на § 42 от ПЗР на З. /ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./, тъй като към момента на влизането й в сила процесният имот е бил незастроен и е бил отреден за обществено мероприятие на [община] - изграждане на хотел. Предвид на това, безпредметно е да се обсъжда правилността на извода на въззивния съд, че имотът е преминал в собственост на [община] по силата на § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на З. още на 17.09.1991 г. В обобщение, обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.