Решение № 5576 от 30.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Шумен чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 110/18.10.2022г. на Административен съд Шумен по адм. дело 244/2022г. С него се отменя по жалба на Н. Краева Решение 2153-27-150/30.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2113-27-1357#7 от 23.05.2022г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Шумен, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Делото е изпратено като преписка на органа за ново произнасяне по заявление за отпускане на пенсия и разрешаване на въпроса по същество при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи в касационната жалба за нарушения при постановяване на решението нарушение на материалния закон -отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Н. Краева чрез процесуален представител адвокат Г. Сабриева от АК Шумен взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административни съд е образувано по жалба на Н. Краева срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Шумен, потвърждаващо разпореждане на Ръководител на ПОq с което се отказа отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостигащ осигурителен действителен стаж. Като такъв стаж не е бил признат периодът на майчинството, зачетен за осигурителен стаж, но не зачетен като действителен такъв по смисъла на §1, т. 12 от ДР на КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че са налице останалите материални предпоставки по чл. 68, ал. 3 КСО да бъде отпусната пенсияq поради което е отменено решението е разпореждането и делото върнато като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. Съдът е приел, че майчинството следва да се признае за действителен осигурителен стаж, съгласно нормативната уредба и съгласно практиката на административните съдилища и на Върховен административен съд, която е неизменна по отношение как следва да се цени периода на майчинството при упражняване на осигурителните права. При изложените мотиви съдът е отменил решението и разпореждането. Решението е правилно. Спорният въпрос е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която посочва кой е действителен осигурителен стаж. По този спорен въпрос съдът в обжалваното решение е изложил свои мотиви относно приложението на материалния закон, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Наред с това е цитирана практика на ВАС по този въпрос решение по адм. дело 2009/2018г., която практика се съдържа и в други решения на ВАС - адм. дело 11773/2021г., 8649/2021г., 139/2022г., 126/2022г., 131/2022г., 6593/2022г., 6669/2020г., 13464/2020г., 1680/2021г.1 5956/2019г., 2058/2018г., 488/2015г., 8663/2011г., 7185/2004г. и 48 броя решения по административни дела на административните съдилища, с които се обосновава приложение на закона в такъв смисъл. Предвид изложеното и съобразяването с практиката на съда не се установява основание от фактически и правен характер на изменение на тази практика или изоставянето й поради което при напълно споделяне на мотивите в обжалваното решение същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноските за тази инстанция в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение