Решение № 6501 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2017 г.

Решение № 6501 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1754 от 17.10.2017 г. по адм. дело № 1994/2015 г. по описа на Административен съд В., ХХXIII състав в частта, в която по жалба на Т. Г. Г. като ЕТ" Смит- Т. Г." е отменен Ревизионен акт № 191400938-091-01 от 19.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 45 от 27.03.2015 г., поправено с решение № 45-П от 05.05.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. В. в частта относно определеното задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 623,10 лева до 1589,01 лева ведно със съответните лихви за забава. В останалата част решението не се обжалва. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като твърди, че съдът не е отчел като разход в паричния поток на ревизираното лице предоставен паричен заем в полза на ЕТ "М. Г." в размер на 10 000 лева и това би довело до формиране на извод за увеличение на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Иска отмяната на съдебния акт в съответната му част и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на Т. Г. с ЕТ "Смит - Т. Г." срещу РА относно задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за сумата от 1589,01 лева ведно с лихвите за забава. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Т. Г. Г. с ЕТ "Смит - Т. Г.", представлявана от адв. И. А. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на касационен контрол е постановеното по адм. дело № 1994/2015 г. по описа на АС В. решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 191400938-091-01 от 19.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 45 от 27.03.2015 г., поправено с решение № 45-П от 05.05.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. В. в частта относно определеното задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 623,10 лева до 1589,01 лева ведно със съответните лихви за забава. За да отмени процесния РА в посочената му част, първоинстанционният съд е кредитирал основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, приложено на л. 192- л. 197 от делото, съгласно което на стр. 3 от същото за процесната 2008 г. балансът на РЛ приключва с паричен недостиг в размер на 6231,01 лева, който е формиран от разликата между общия размер на разходите за сумата от 9 140,94 лева / покупки от ПП VAT в размер на 3513,44 лева, вноска по банкова сметка в размер на 2000 лева и разходи за живот средно на лице в размер на 3627,50 лева/ и между общия размер на приходите в размер на 2 909,93 лева / теглене от банкова сметка в размер на 30 и 200 лева, работна заплата в размер на 2 679,93 лева/. Съгласно заключението в. л. е взело предвид само приходите и разходите на РЛ, без да отчита приходи и разходи за нейния съпруг. В този смисъл съдът е приел, че РА в частта относно задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. е незаконосъобразен за горницата над 623,10 лева до определения с РА размер на данък от 1589,01 лева ведно с лихвите за забава, тъй като приходните органи са взели предвид моментно отрицателно салдо текущо през процесната година, както и използваната от приходните органи методика за формиране на общ баланс на приходите и разходите на семейството на ревизираното лице е неправилна. Изложил е съображения, че общият отчет на паричния поток, направен от ревизиращите, не изпълнява целите на индивидуалното данъчно облагане по ЗДДФЛ, както и че е установено, че двамата съпрузи имат регистрирани ЕТ, т. е. действат и в търговско качество и съобразно тълкуването, дадено в ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС разделянето на внесените от оспорващия по собствените му банкови сметки суми, включени в разходната част на бланка, е неправилно. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Основният довод на касатора се изразява в това, че първоинстанционният съд необосновано не е включил в разходната част на паричния поток за процесната 2008 г. дадената от РЛ сума в размер на 10 000 лева като заем в полза на ЕТ "М. Г." /съпруг на лицето/. В РД тази сума е включена в разходната част на общия паричен баланс на касовата наличност на семейството на РЛ / на стр. 25 и на стр. 26 от РД - първата сума от 5000 лева на 05.05.2008 г. и втората сума от 5000 лева на 24.06.2008 г./. След като данъчните органи приемат, че посочената сума е предоставена от РЛ на нейния съпруг в качеството му на ЕТ, то необосновано в паричния поток същата сума е включена само в неговата разходна част, а следва да бъде отразена и в приходната му част. Т. е. да се приеме за разход за Т. Г. Г. с ЕТ "Смит - Т. Г." и съответно, за приход за ЕТ "М. Г." за същия данъчен период 2008 г., което означава, че сумата в касовата наличност би била равна на 0,00 лева / разход - 10 000 лева и приход + 10 000 лева за семейството на ревизираното лице/. Следователно, обосновано съдът е кредитирал основното заключение по ССчЕ относно паричния поток на РЛ за 2008 г., без да се включва в разходната част сумата от 10 000 лева, като дадена в заем от Т. Г. с ЕТ "Смит - Т. Г." в полза на съпруга й. След като се установява недостиг на разходите над приходите за 2008 г. в по-малък размер според АС В., то при правилна преценка на доказателствата по делото съдът е отменил РА относно задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 623,10 лева до 1589,01 лева ведно със съответните лихви за забава. По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователна и решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение