Решение № 7301 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14497/2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 24.10.2018 г., постановено по адм. д. № 276/2018 г. по описа на Административен съд – Г.. РешениеТО не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Й. от [населено място] против решение № 180 от 24.10.2018 г., постановено по адм. д. № 276/2018 г. по описа на Административен съд - Г.. Изложени са съображения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, относими към касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Г., не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Г. е заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/866 от 1.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Г., с която С. Й. от [населено място] е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г. Цитираната заповед е потвърдена от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Г. с решение № 07-РД04-0562 от 27.08.2018 г. Съдът е изложил подробни съображения относно спазване на изискванията на чл. 2, ал. 2, чл. 2, ал. 3 и чл. 2, ал. 5, т. 16 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление при определяне на диференцираният минимален доход за отопление на жалбоподателя и е стигнал до обоснован извод, че средномесечния му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е 203. 22 лв., т. е. по-висок от диференцирания минимален доход за отопление, който е 184. 71 лв. По същество касаторът счита, че е нарушен материалния закон, тъй като както административният орган, така и съдът не са съобразили, че доходът му за шест месеца преди подаване на заявлението-декларация № ЗСП/Д-ЕВ-Г/886 от 20.07.2018 г. включва и сума от пенсии в размер на 723. 24 лв., които се отнасят за предходен период, тъй като в продължение на три месеца не били изплатени, а впоследствие това е извършено със забава. От служебната справка на лист 31 от първоинстанционното дело се установява, че през м. февруари 2018 г. Йорданов е получил като пенсия сумата 723. 24 лв., обстоятелство което той по същество не оспорва и не представя доказателства, от които да бъде направен друг извод, независимо от дадените му от съда с разпореждане № 593 от 19.09.2018 г. указания. Въпросът дали тази сума представлява сбор от пенсии за минал период, е без значение, предвид действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на тази помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Следователно от значение за правото са реално получените от лицето доходи за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, които формират средномесечния доход. В нормата на чл. 9, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е възприета принципната постановка относно отпусканите социални помощи, а именно че доходите се декларират за месеца, през който са получени независимо за кой период се отнасят. Стигайки до същите правни изводи съдът е приложил правилно материалния закон. Оспореното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Предвид изложените мотиви и поради липса на касационни основания съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 24.10.2018 г., постановено по адм. д. № 276/2018 г. по описа на Административен съд – Г.. Решението не подлежи на обжалване.