Решение № 6225 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 71/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Русе чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Василев против Решение 3118/31.10.2024 г. постановено по адм. дело 710/2024 г. по описа на Административен съд Русе. Изложени са мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна като спорът бъде решен по същество и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Еднолично адвокатско дружество В. Велев БУЛСТАТ 180697879, чрез процесуален пълномощник адвокат К. Христова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Решение 3118/31.10.2024 г. постановено по адм. дело 710/2024 г. Административен съд Русе е отменил решение без номер от 29.07.2024 г. на Директор на Дирекция Бюро по труда Русе, с което на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е изменил свое Решение без номер от 04.07.2024 г., като на Еднолично адвокатско дружество В. Велев се отказва услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). За да достигне до този правен извод, от фактическа страна съдът е приел, че във връзка с обявление на Дирекция Бюро по труда Русе за наличие на средства за финансиране на програми и насърчителни мерки за заетост по ЗНЗ през месец юни 2024 г., Еднолично адвокатско дружество В. Велев е подало Заявка-спецификация за едно работно място с вх. 51511-07-13-133/25.06.2024 г. с приложени изискуеми документи. Съветът за сътрудничество при ДБТ Русе провел заседание и извършил класиране на подадените заявки по чл. 51, ал. 1 от ЗНЗ, като е съставен Протокол 2/27.06.2024 г. Отразено е, че са заявени общо 8 работни места, а наличният финансов ресурс позволява финансиране само на 2 от тях. Съгласно извършеното класиране, одобрени са работодателите Европарк рециклинг ООД (50 т.) и ЕС Русе ЕООД (40 т.) получил също 40 т. Дружеството жалбоподател не било класирано сред одобрените. С решение от 04.07.2024 г. Директорът на ДБТ Русе е отказал услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ включване в програми и мерки за заетост и обучение , с мотив недостатъчен финансов ресурс . Мотивите са "Недостатъчен ресурс по чл. 51, ал. 1 на ЗНЗ. В решението е вписано указание, че то може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването по административен ред се извършва пред Директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Русе в 14-дневен срок от съобщението за издаването му. Жалба с вх. 10-07-13-712 срещу това решение е подадена от името на дружеството на 22.07.2024 г. като на 29.07.2024 г. директорът на ДБТ Русе, вместо да изпрати жалбата и преписката до горестоящия орган, е издал ново решение по чл. 91, ал. 1 от АПК. Във връзка с депозирана от Еднолично адвокатско дружество В. Велев жалба срещу Решение от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда, с ново решение от 29.07.2024 г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Русе е постановил нов административен акт по реда на чл.91 от АПК, с който изменил свое Решение от 04.07.2024 г. с което отказва услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно "Включване в програми и мерки за заетост и обучение" на Еднолично адвокатско дружество В. Велев с мотиви, че финансовите средства са 4188 лева, които са достатъчни за удовлетворяване на заявки за две работни места, с което финансовият ресурс по чл. 51, ал. 1 ЗНЗ е вече изчерпан. Първият класиран работодател е оценен с 50 точки и е заявил едно място, а дружеството жалбоподател е класирано на 6-то място. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Приел, че е недопустимо органът в процедура по чл. 91, АПК да допълва мотивите си, като всъщност се произнася със същия административен акт, което също е недопустимо и е отменил решението. Съдът приел, че вместо да се изпрати жалбата на дружеството срещу решение от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда на горестоящия административен орган, който по силата на чл.81, ал.1 от АПК и съгласно Устройствения правилник на Агенция по заетостта в сила от 01.01.2024г. е главния директор на Главна дирекция Услуги по заетостта към Агенция по заетостта, недопустимо се е произнесъл по обжалвания акт. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 91 АПК предвижда, че административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. Като новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс - АПК. В настоящият случай обжалваното решение от 29.07.2024 г. не е валидно упражнен право отзив, защото създава привидност на преразглеждане на първоначалния акт с неговото изменение, което изменение всъщност е само допълване на мотивите на първоначалния акт. Нито е допустимо допълване на мотивите на първоначално издадения акт по този ред, нито е допустимо изменение на първоначалния акт, изразяващо се само в допълване на мотивите, а всъщност е и ново произнасяне по същество на същия отказ с нови мотиви. Последиците от произнасянето по чл. 91 АПК, са че страната която е засегната от него може да го обжалва, или да обжалва първоначално издадения акт, а такава възможност с издадения акт на 29.07.2024 г. няма предвидена да може да се обжалва решението от 04.07.2024 г. със създадената привидност, че първоначално издадения акт е изменен. Налице е правно положение, с което е издаден същият административен акт съдържащ отказ, но с допълнени мотиви, каквито няма в първоначалния акт. Разпоредбата на чл.91, ал.1 АПК не допуска изменение на акт чрез допълването му. Административният орган не е администрирал жалбата до горестоящия административен орган и в определена степен иззел неговите правомощия, което сочи на липса на компетентност, водеща до нищожност на акта. Предвид обаче идентичност на крайния изход от процеся, не следва да се отменя решението на първоинстанционния съд само на това основание за прецезиране на диспозитива му. Правилно съдът е приел произнасянето на Директор на Дирекция "Бюро по труда- Русе за недопустимо и отменил решението от 29.07.2024 г., като изпратил делото като преписка на горестоящия административен орган за произнасяне по жалбата срещу решението от 04.07.2024 г. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски съгласно договор за правна помощ и съдействие от на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция, които с оглед своевременно направеното възражение на касатора, следва да се редуцират до 500лв. по аргумент от чл.8, ал.2,т.2 от Наредба 4 за адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение