Решение № 9142 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5740/2018 г.

Решение № 9142 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5740/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "К. 2005" ЕООД, представлявано от управителя К. К. против решение № 1240/27.02.2018 г., постановено по адм. д. № 6628/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-22221516002988-091-001/02.12.2016 г., издаден от орган по приходите към ТД -НАП -гр. С., в частта, която е потвърден с Решение № 295/24.02.2017 г. на Директора на "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото и не е разпределил правилно доказателствената тежест. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в потвърдената част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" С., чрез процесуален преставител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-22221516002988-091-001/02.12.2016 г., издаден от орган по приходите към ТД -НАП -гр. С., в частта, която е потвърден с Решение № 295/24.02.2017 г. на Директора на "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен данък добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 79 918 за данъчни периоди м. 09.2014 г., и от м. 01.2015 г. до м. 10.2015 г., като са определени лихви за забава в размер на 13 641,03 лв., както и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. по ЗКПО в размер на 4 319,84 лв. и е направена корекция на данъчния финансов резултат в посока увеличение със сумата от 253 516,69 лв. за 2015 г., определени са лихви за забава в размер на 735,18 лв. С обжалваното решения административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд безкритично е възприел изводите на органите по приходите, при което е отхвърлил жалбата. Съдът е изложил мотиви, възпроизвеждащи фактическите и правни изводи на приходните органи, нарушил е правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и закон решението на АС С.- град. А. съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение, касационната инстанция следва да реши спора по същество. През ревизирания период дружеството е извършвало продажба на едро на плодове и зеленчуци. Пред органите по приходите е представило хронологичен регистър на сметка 609. По сметката ревизираното лице е отразило счетоводно бракувана стока. Представеният регистър не е аналитичен / по видове стоки./ Не е ясно какво количество и от кой вид стока е бракувано. Дружеството не е представило протоколи за брак, поради изтичане срокът на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. При извършена проверка е установено, че в дневника за продажби дружеството не е отразило протоколи за брак. В приетата съдебно счетоводна експертиза е установено, че съгласно обжалваното Решение на директора на дирекция "ОДОП" С. по преписката не са налични конкретните фактури с които са закупени бракуваните стоки, не е описан срокът на годност по артикули/видове и по партиди за всеки артикул/вид, за да може да се направи преценка дали действително същият е изтекъл и те подлежат на брак. Предвид това, че не са представени документи за придобиване на стоките не може да се прецени приложима ли е нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, а именно, че са изминали 5 г. от началото на годината в която е упражнено правото на данъчен кредит. След като се претендира от приходната администрация, че са налице липси по смисъла на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и няма основание за прилагане на дерогационните правила по чл. 80 от националния закон, то следва при условията на първоначално пълно доказване тази администрация да установи всички елементи на фактическия състав на нормата, чиито последици прилага - арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДОПК. Това е наложително, тъй като - както впрочем изрично се подчерта - в тази му част ревизионният акт не се ползва с презумптивна доказателствена сила. В ревизионният акт и доклада към него изобщо липсват констатации за обстоятелството дали и кога е ползван данъчен кредит във връзка с констатираните като липсващи стоки (материални запаси), а в решението на ответника само се твърди, че за РЛ е ползвало данъчен кредит. В нито един от актовете не е посочено какъв е точно размерът на данъчният кредит, ползван при придобиването на липсващите стоки. Предвид на неустановяването на правнорелевантния факт на упражняването на право на приспадане на данъчен кредит по отношение на липсващите стоки и на точният размер на ползвания данъчен кредит, неустановен остава и фактическият състав на приложената разпоредба на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. У. на липсващи стоки или материални запаси не е равнозначно на установяване на целия предмет на доказване, така, както е посочен и в института на Директива 2006/112 ЕС и в хипотезата на националния данъчен закон - наличието на липси без данни за ползван данъчен кредит за липсващите стоки в определен конкретен размер на този данъчен кредит не води до данъчно задължение за ДДС. С. актът да се отмени в тази му част. Аналогично не са налице и основанията за прилагане на нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, тъй като не е доказано безспорно въз основа на кои счетоводни документи е отчетен разхода които с ревизионния акт не се признава за данъчни цели. За пълнота на изложението, следва да бъде споделено, че са неоснователни са доводите за нищожност на ревизионния акт. Както вече е отбелязано от административния съд, предвид представеното от Изпълнителния директор на НАП писмо и съдържащо се към него разяснение, относно технологията на електронния подпис, процеса на електронно подписване и възможни инструменти за проверка на валидността на електронните подписи, от органите по приходите при НАП, актове или документи, с КЕП по реда на ЗЕДЕП на хартиен носители и с оглед приетите от административния съд писмени и веществени доказателства /СД диск/ и обсъдени в оспореното решение, настоящият съдебен състав намира, че РА, РД ЗВР и Заповедите за изменение на ЗВР са подписани с валиден КЕП, в съответствие с нормите на ЗЕДЕП и ДОПК, поради което всякакви съмнения и искания за нищожност на акта на това основание, следва да бъдат отхвърлени. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения от "К. 2005" ЕООД РА да бъде отменен като незаконосъобразен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,