Решение № 8925 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2012 г.

Решение № 8925 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Малакчиеви" ДЗЗД, чрез адв. Коларов, против решение № 1242 от 10.05.2012 г., постановено от Административния съд - Варна по адм. дело № 327/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 181101026/21.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 784/15.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 634.70 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на решението. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна, сега с променено наименование - Дирекция "ОДОП" - Варна, в представено писмено становище оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е ревизионният акт, индивидуализиран по-горе в частта, в която на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в общ размер от 8480.40 лева и лихва върху него в размер на 1362.10 лева, както и задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 4240.20 лева и лихва 653.10 лева. Отказан е данъчен кредит на "Малакчиеви" ДЗЗД по фактурите, издаден от "Голден Фрут - 2008" ЕООД на осн. чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. Констатациите на приходния орган са, че не са представени доказателства за реално извършени доставки по процесните фактури - транспортни документи, документи удостоверяващи реалното предаване на стоката, документи за техническа, материална и кадрова обезпеченост на дружеството доставчик и ревизираното лице. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от РА, приемайки че в хода на административното и съдебно производство, не са представени никакви доказателства, които да обосновават извода за реалност на фактурираните доставки. Според съда липсват безспорни доказателства доставчикът да е разполагал с такъв вид стока към момента на извършване на доставките. Съдът приема, че представените фактури и вносни митнически декларации за внос на плодове и зеленчуци от "Голдън Фрут 2008" ЕООД не обосновават категоричния извод, че това дружество е извършило доставки към жалбоподателя. Съдът не е кредитирал и свидетелските показания на разпитания по делото св. Петров, тъй като те не се подкрепяли от другите събрани по делото доказателства. Съдът е посочил недоказването на релевантно за спора обстоятелство - наличието на заприходени стоки от вида на доставените при доставчика към момента на доставките, въпреки предоставената възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства във връзка с твърденията си. По отношение на определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2009 г. съдът е приел, че правилно с РА финансовият резултат на жалбоподателя за 2009 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата общо от 42402.00 лв., представляваща сборът от осчетоводените разходи по доставките от "Голден Фрут - 2008" ЕООД, тъй като е установено, че тези разходи са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, поради липсата на доказателства, които да установяват по безспорен начин, че разходите са действително извършени. Решението на административния съд е правилно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените доводи и направените възражения от страните. В резултат на този подробен анализ съдът обективно е установил обстановката по спора и е формирал обосновани и верни изводи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, посочвайки, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на реални доставки по фактурите, с което жалбоподателят не се е справил. Указал е на жалбоподателя възможността за възлагане на счетоводна експертиза, от която последния не се е възползвал. Единствено свидетелските показания на свидетеля Петров, работил на длъжност "шофьор" при "Малакчиеви" ДЗЗД не са в състояние да докажат факта на реалното предаване на фактурираните стоки. Липсата на доказателства за реалното предаване на стоките, не може да доведе до извод, че доставката е осъществена съобразно изискванията на чл. 6 ЗДДС (отм.). Не е доказана и обезпечеността на доставчика за изпълнение на доставките. Представените в тази връзка писмени документи (фактури и вносни митнически декларации от лист 3 до лист 53 от административната преписка) не могат да бъдат годни доказателства, тъй като са представени в ксерокопия, които не са заварени за верността им с оригинала. От друга страна, тези документи, както е посочил административния съд не доказват наличието на стоките от фактурирания вид и количество при доставчика към датите на спорните фактури. Настоящата инстанция изцяло споделя извода на административния съд за липса на достатъчно убедителни доказателства за реалността на фактурираните доставки по процесните фактури. Съдът не е допуснал съдопроизводствено нарушение, тъй като е предоставил възможност на жалбоподателя за ангажиране на допустими и относими доказателства по делото, вкл. и чрез съдебно-счетоводна експертиза, от която жалбоподателят не се е възползвал. Правилно е решението на съда и в частта относно определения корпоративен данък за 2009 г., по отношение на която липсват и конкретно изложени съображения от касатора. При наличието на осчетоводени разходи за доставки, които не са реално осъществени, правилно на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО органът по приходите е увеличил финансовия резултат на "Малакчиеви" ДЗЗД с техния размер. По тези съображения, настоящият касационен съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора, в ползва на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива са му били присъдени с първоинстанционното решение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,