Решение № 193 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1187/2011 г.

Решение № 193 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1187/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от градския прокурор на гр. София за възобновяване на въззивно нчхд № 4239/2010 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ХVI-ти въззивен състав и отмяна на решение № 1149/10.11.2010 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, за да се даде възможност страните да упражнят правото си на защита. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Частната тъжителка М. Д. Д. мотивира основателността на искането делото да се върне за ново разглеждане с необходимостта да упражни правата си по НПК. Защитникът на подсъдимата М. И. Х. в писменото си становище оспорва основателността на искането по съображения, че поради характерът на делото, образувано по реда на частното обвинение, прокурорът няма правомощия да иска възобновяване по реда на глава 33 НПК, както и че не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският градски съд с оспореното решение по въззивно нохд № 4239/2010 г. потвърдил присъдата от 28.06.2010 г. по нчхд № 9758/2009 г. на Софийския районен съд, с която признал подсъдимата Х. за невинна в това на 26.01.2009 г. в [населено място] да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК и я оправдал по това обвинение. Въззивното производство е образувано по жалба на частната тъжителка Д.. В съдебното заседание на 8.11.2010 г. Софийският градски съд е дал ход на делото и го е разгледал като е приел, че страните са редовно призовани и че явяването им за лично участие не е задължително. По повод тъжба до прокуратурата от частната тъжителка Д., че не е била уведомена - нито по телефона, който е посочила, нито с призовка на адреса по местоживеене е образувана прокурорска преписка № 314/2011 г. по описа на Софийската градска прокуратура. Проведено е разследване и е установено, че призовката е предадена по реда на чл. 178, ал. 2 НПК вр. чл. 180, ал. 6 НПК на кмета на [населено място]. Подписал разписка със задължение да предаде призовката, което не е изпълнил, и призовката не е връчена на лицето, за което е предназначена - т. е. на частната тъжителка Д.. Поради това тя не е била уведомена за датата на съдебното заседание и не е могла да участва в него, за да упражни процесуалните си права, предвидени в НПК. Съдът, постановил въззивното решение, правилно е приложил разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК, защото обстоятелството, че призовката не е връчена, не му е било известно, но то има съществено значение за делото. Довело е до ограничаване процесуални права на страна - да участва в производството пред въззивната инстанция, решението на която не подлежи на касационна проверка, да представя доказателства и пълноценно да упражни правото си на защита. Това налага решението да бъде отменено по реда на възобновяването и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Неоснователно е възражението в писменото становище на защитника на подсъдимата, че не е предвидена процесуална възможност за възобновяване на дела, образувани по реда на частното обвинение. Съгласно разпоредбата на чл. 419 НПК на проверка по реда на глава 33 НПК "Възобновяване на наказателни дела" подлежат влезлите в сила присъди и решения. Законодателят не е предвидил ограничения като посоченото за присъдите и решенията по делата от частен характер. Доколкото може да се приеме, че има ограничение, то се отнася до кръга на лицата, които могат да направят искане за възобновяване съгласно чл. 420 НПК, които са изчерпателно посочени. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение