Решение № 374 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2009 г.

Решение № 374 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Лъчезар Славчев Тенев, подадена чрез пълномощника му адвокат Герчо Кандиларов от САК, против решението от 29.06.2009 г., постановено по административно дело № 1165/2007 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III"А" състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу ЕР на ТЕЛК при Център за психично здраве (ЦПЗ) № 1001 от 18.06.1999 г. в частта, с която е определена дата на инвалидизиране - 25.06.1987 г. и срок на инвалидността до 01.06.2001 година. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът Лъчезар Славчев Тенев и пълномощниците му адв. Герчо Кандиларов и адв. Веселин Ангелов поддържат доводите и оплакванията, изложени в касационната жалба и в допълнителните писмени бележки-пояснения и молят да се отмени обжалваното решение на СГС и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се отмени оспореното Експертно решение на ТЕЛК при ЦПЗ № 1001 от 18.06.1999 г. в атакуваната му част и да се върне преписката на ТЕЛК по психични болести - София за ново произнасяне, при което да се определи дата на инвалидизирането 20.08.1953 г. и пожизнен срок на инвалидност. В допълнителни писмени бележки касаторът моли съда в обстоятелствената част на решението си да подчертае, че делото се води от 1999 г. и е "висящо" оттогава, а в диспозитива на решението да се включи текст, с който да се укаже да бъдат уважени всички права на жалбоподателя, полагащи му се за пожизнено определена втора група инвалидност и дата на инвалидизиране 20.08.1953 г., от момента в който социалногражданското му състояние е станало висящо, т. е. от 01.06.2001 г. до постановяване на окончателно решение по спора с всички законни последици. Ответната страна - ТЕЛК - Психиатрична София не ангажира становище по касационната жалба и не изпраща представител за участие в съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав обсъди становищата на страните по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с оглед на което намира следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество се явява частично основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) е оспореното от Лъчезар Славчев Тенев от гр. София ЕР на ТЕЛК при ЦПЗ № 1001 от 18.06.1999 г. в частта, с която е определена дата на инвалидизиране - 25.06.1987 г. и срок на инвалидност до 01.06.2001 година. Производството по делото пред Софийския градски съд, административно отделение, III"А" състав е образувано след като с Решение № 11412/19.11.2007 г. ВАС, 5-членен състав, на основание чл. 239, т. 2 от АПК, е отменил влязлото в сила решение от 11.04.2000 г. по адм. дело № 2929/1999 г. на СГС, III"В" състав и Решение № 7137 от 24.11.2000 г. по адм. дело № 4995/2000 г. на ВАС, I отделение и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът е назначил съдебнопсихиатрична експертиза и е приел заключение на вещо лице специалист психиатър д-р Елица Василева Джатова - Молла, според констатациите на което при първоначалното освидетелстване на жалбоподателя пред ТЕЛК през 1987 г. е установено заболяване с прогресиращо развитие "Епилепсия - големи и малки припадъци. Трайна и изразена промяна на личността от епилептичен тип". Личностовата промяна е добре изразена и се задълбочава прогресивно. Тя е трайна и не може да флуктуира, т. е. не може да има обратно развитие. Със служебна бележка от 13.06.1973 г. на завеждащ диспансерно отделение на Психиатрична клиника при Медицински факултет на ВМИ - София, издадена да послужи пред военните власти се удостоверява, че Лъчезар Славчев Тенев е бил на лечение в детска псих. болница от 25.07. до 20.08.1953 г. с диагноза: Епилепсия. Промяна на характера. При така установените безспорни обстоятелства по делото съдът е отхвърлил жалбата на Лъчезар Славчев Тенев срещу ЕР на ТЕЛК № 1001 от 18.06.1999 г. в оспорените му части, като е прието за неоснователно искането му да се определи начална дата на инвалидност от 1953 година и пожизнен срок на инвалидността. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че липсата на първична медицинска документация, от която да се установи по безспорен начин какво е било здравословното състояние на жалбоподателя преди 1987 г. не може да бъде заместена от издадената от ВМИ служебна бележка от 13.06.1973 г., с оглед на което е направен извод за законосъобразност на Експертното решение на ТЕЛК, с което за дата на инвалидизиране е посочена датата 25.06.1987 г. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че в тази част решението на СГС е правилно и обосновано. По делото е безспорно, че искането пред ТЕЛК за освидетелстване е направено от жалбоподателя през 1987 година и определената дата на инвалидизиране 25.06.1987 г. е в съответствие с изискванията на чл. чл. 61 - 64 от Наредба № 36 за експертиза на трайната нетрудоспособност (отм.), въз основа на медицинските документи и на здравословното му състояние. Съгласно чл. 61, ал. 2 от същата наредба, медицинските документи са официалните документи на здравното заведение (лична амбулаторна карта, диспансерни истории, талон за консултация, история на заболяването, епикризи, резултати от изследвания), които дават представа за трудоспособността на лицето. В случаите когато липсват медицински документи и здравословното състояние при освидетелстване не дава възможност за определяне дата на инвалидизирането, се приема датата на освидетелстването от ТЕЛК. Основателно е оплакването на касатора срещу обжалваното решение на СГС, с което не е приет за пожизнен срока на инвалидност. Процесното ЕР на ТЕЛК № 1001 от 18.06.1999 г. е издадено при действието на Наредба № 36 за експертиза на трайната нетрудоспособност (обн. ДВ, бр. 69 от 05.09.1975 г., в сила от 01.07.1975 г., изм. бр. 79/77 г., бр. 7/89 г., изм. и доп. бр. 83/94 г., бр. 7/95 г., бр. 47/99 г., с отпаднало основание бр. 61 от 25.07.2000 г.). Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С глава шеста от Наредба № 36 (чл. 57 и 58) се регламентират условията за определяне срока на инвалидност, който в определени случаи може да бъде пожизнен. Според чл. 58, ал. 1, т. 1 на Наредбата, срокът на инвалидността се определя пожизнено, когато заболяването е включено в списъка по чл. 52, ал. 2, като по раздел II от списъка групата инвалидност се определя пожизнено само при определяне на I или II група инвалидност след наблюдение от ТЕЛК - за втора група 4 години, а за първа група - 3 години. В заключението си вещото лице посочва, че заболяването на жалбоподателя отговаря на изискването на т. 21 от раздел II на Списъка по чл. 52, ал. 2 от Наредба № 36/1975 г. "Трайна и изразена промяна на личността", при което групата инвалидност се определя пожизнено. От 1987 Лъчезар Славчев Тенев е инвалидизиран II група инвалидност за заболяване с прогресиращо развитие "Епилепсия-големи и малки припадъци. Трайна и изразена промяна на личността от епилептичен тип", включено в списъка по чл. 52, ал. 2 от Наредбата и през време на срока по чл. 58, ал. 1, т. 1 на същата е наблюдаван от ТЕЛК, поради което е придобил право на пожизнено определен срок на инвалидност. Последващата промяна на нормативната уредба, на която са се позовали СГС и ТЕЛК при постановяване на решенията си, не може да влоши положението на жалбоподателя и да го лиши от пожизнено придобитото право. Ето защо, в частта за определяне на срока на инвалидност следва като неправилно да се отмени решението от 29.06.2009 г. на СГС, постановено по административно дело № 1165 по описа за 2007 г. и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се отмени като незаконосъобразно ЕР на ТЕЛК при ЦПЗ № 1001 от 18.06.1999 г. в частта по т. 13, с която е определен срок на инвалидността до 01.06.2001 година. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да се върне като преписка на ТЕЛК по психични болести - София, която по отношение на отменената т. 13 на ЕР № 1001 от 18.06.1999 г. да издаде нов акт, с който да определи срока на инвалидност пожизнено, като за изпълнение на съдебното решение съдът определя едномесечен срок от обявяването му, съгласно чл. 174 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение,