Решение № 4764 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2014 г.

Решение № 4764 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Златко Янков Илиев от гр. Шумен, ул. "Ген. Белокопитов", № 8А, против Решение № 701 от 24.03.2014 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4098 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 271301448 от 5.07.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 638 от 31.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на лицето са установени задължения съответно по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на главниците 32 409,63 лв. и лихви върху тези суми в размер на 19 886.08 лв., по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, изразяващи се в неправилни фактически и правни изводи на съда за наличие на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК; необосновано непризнаване на доказан получен паричен заем от турски гражданин, при което неправилно е потвърдена констатацията в РА за нулево начално салдо в началото на ревизирания период. Необосновано съдът не признал и получените от съпругата на ревизираното лице парични суми назаем, които също оправдават направените разходи. Съдът не съобразил, че всички придобивания на недвижими имоти са в режим на СИО и неправилно при това всички разходи за това са признати само на ревизираното лице, а не и на неговата съпруга. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Неоправдано е касационното оплакване за липса на основания за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Установено е в ревизионното производство с протоколи, съставени в рамките на предшестващи производството проверки и приобщени към него, че за ревизираните периоди извършените от ревизираното лице разходите превишават доказаните му приходи, а отделно от това по негови банкови сметки са констатирани парични преводи от трети физически лица с недоказано основание. При това, съдът с основание е потвърдил установеното от органите по приходите, че за ревизираното физическо лице са били налице данни за наличие на укрити приходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската му дейност не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период-основания по чл. 122, ал. 2, т. 2 и т. 7 ДОПК. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел, че не е опровергана констатацията на РА за нулево начално салдо към 1.01.2006 г., защото не е доказано посоченото в обясненията на жалбоподателя, че физическо лице - турски гражданин му е дал на заем за срок от 10 години общо 100 000 лв. Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на житейска логика в даването на паричен заем с писмен договор в обикновена писмена форма за дълъг срок, без гаранции за връщане на сумата и без да са ясни конкретните основания за предоставянето на средствата, като при това нито в договора, нито в обясненията на жалбоподателя са посочени какви са били конкретните основания за предоставянето на заема, от лице, което не е в някакви близки икономически или роднински отношения съдът приема за житейски нелогично и недостоверно. Отделно от това, заемодателят не е потвърдил нито в писмени обяснения, нито по друг начин предаването на сумата. Преценката на доказателствената стойност на представения писмен договор е извършена правилно поради качеството му на частен диспозитивен документ с недостоверна дата и непритежаващ обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. Правилно съдът е приел, че възможността на заемодателя да даде парите на заем е от значение за преценката дали е установен посоченият факт с правно значение и само представянето на извлечение от банковата сметка на заемодателя с разполагаема сума към момента на ревизията, само по себе си, не доказва посочената възможност, но дори заемодателят да е разполагал с възможност да даде сумата назаем, от ключово значение е действителното й предаване по реалния договор за паричен заем. Неоснователно е оплакването за несъобразяване на презумпцията за съвместен принос върху недвижимите имоти при определяне на данъчно-задълженото лице и данъчната основа. Съгласно чл. 21, ал. 1 от сега действащия Семеен кодекс /в сила от 1.10.2009 г./, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Алинея трета на текста установява презумпция за съвместен принос при придобиването на тези права. Режимът на имуществени отношения по този кодекс се прилага и между съпрузите по заварени бракове, на осн. § 4, ал. 1 от ПЗР на СК. Според декларацията на съпругата на ревизираното лице - стр. 831 от административната преписка, всички разходи на семейството са били заплащани от г-н Илиев от общия семеен бюджет, в който тя има принос със общо 100 000 лв. от парични заеми, получени от физически лица и предоставени на съпруга й доходи от трудови правоотношения. За ревизираните 2006, 2007, 2009 и 2010 г. ревизираното лице не е придобивало вещни права върху недвижими имоти. За 2008 г. е придобило право на собственост върху дворно място, а през 2011 г. е направило разходи за покупка на апартамент. Доходите от трудови правоотношения на съпругата на ревизираното лице са взети предвид в приходната част на баланса за двете ревизирани години, както и изтеглените от съпругата парични суми по банкови сметки. Що се отнася до доказването на налична сума общо в размер на 100 000 лв., получена от съпругата по договори за паричен заем, обосновано на събраните доказателства и след подробното им обсъждане поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че обясненията на съпругата на ревизираното лице не са достатъчно доказателства за осъществяване на посочения релевантен факт. Предвид всичко изложено, въпросният принос на съпругата от заети средства за придобиването на недвижими имоти, не е доказан, поради което и предвид нейната декларация е опровергана презумпцията за съвместен принос при придобиването на тези вещи. В заключение, оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение