Решение № 3771 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ при ЦУ на НАП гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Енев, против решение 2848/05.10.2024 г., постановено по адм. дело 212/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменен ревизионен акт Р-03000323001960-091-001 от 12.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 334 от 23.02.2024 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, както и по частната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу определение 3501/02.12.2024 г., постановено по адм. дело 212/2024 г. по описа на Административен съд - Русе. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, тъй като фактическите констатации в него кореспондират със събраните и относими в хода на ревизията доказателства. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна-"Ром Азия Груп" ЕООД изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА Р-03000323001960-091-001 от 12.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 334 от 23.02.2024 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за д.п. м. 08, 09, 10 и 11.2019 г. в общ размер на 50 550, 84 лева, от които главница от 35 190, 96 лева и лихви за забава от 15 359, 88 лева.. За да отмени оспорения РА първоинстанционният съд е счел, че събраните доказателства не са достатъчни да обосноват извод, че ревизираното лице е получател по доставки на посреднически услуги от Й. Р., свързани с извършения транспорт на стоки до неговия клиент Bau Holding s.r.o. в Чехия. Наличието на издадени фактури от доставчик на услуга, установен в друга държава-членка без да е доказано реалното посредничество по извършения транспорт, не можело да обоснове възникване на задължение за получателя ѝ за начисляване на ДДС при условията на чл. 82, ал. 2, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2 и чл. 86 от ЗДДС тъй като констатациите почиват единствено на процесуални действия на деклариране на услуги от ДЗЛ, установено в друга държава членка и негови писмени обяснения, поради което не могат да се противопоставят на насрещните твърдения от ревизираното лице за липса на възлагане за извършването им, респ. за плащането им. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Според чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС. Основателна е тезата на приходната администрация, че за да се определи получателят на услугата като лице - платец на данъка, следва да са изпълнени едновременно следните условия: получателят на услугата е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, доставчикът на услугата е данъчно задължено лице, което не е установено в страната, услугата е с място на изпълнение на територията на страната, услугата е предмет на облагаема доставка. Само ако са получатели по доставки на услуги, регистрираните по ЗДДС лица, следва да издават протоколи по чл. 117, вр.чл.82, ал. 2, т. З от ЗДДС, с които да начислят дължимия ДДС. Следва да се отбележи, че с жалбата ревизираното лице заявява, че организирането и заплащането на транспорта по доставките на стоки, е било за сметка на получателя BAU Holding s.r.o. В подкрепа на твърденията си, обаче, не представяло никакви писмени доказателства, а само се позовавало на хипотетични разпоредби на местното, европейско и международно частно право. Относим е фактът, че за установяване на действителните съглашения между страните, паралелно със събраната от органите по приходи информация и данни са получени писмени обяснения и доказателства с вх. 1192-6 от 20.02.2024 г. от Персонал и логистика ЕООД. От тях се установявало, че дружеството не е имало преки търговски взаимоотношения с Ром - Азия груп ЕООД и/или BAU Holding s.r.o. CZ24170968 за ревизирания период. Изрично е посочено, че издадените от спедитора фактури, с получател Й. Р., са свързани с превоза на стоки по доставките от Ром - Азия груп ЕООД към BAU Holding s.r.o., за периода от 01.08.2019 г. до 30.11.2019 г. Описва се механизма на осъществената връзка с Й. Р., чрез електронни платформи /борси за товари/: Тимоком, Спедиторнет, Транс ЕУ, чрез които спедиторът е намирал и съответен превозвач. Приходната администрация обосновано е констатирала, че от събраните по административната преписка писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, включително от данните по обмена на информация с данъчната администрация на Чехия, безпротиворечиво се установява, че получателят BAU Holding s.r.o. CZ24170968, не е възлагал транспорта по доставките, с изпращач Ром - Азия груп ЕООД. Органите по приходите правилно са приели, че чешкото дружество не е отразило в декларациите си за ДДС извършени придобивания от местни лица, каквото се явява лицето Й. Р.. Обстоятелството, че спедиторът Персонал и логистика ЕООД не се е намирало в търговски взаимоотношения с купувача BAU Holding s.r.o. CZ24170968, също сочи на подобен извод - разноските по транспорта не са били за сметка на получателя. Лицето Й. Р. е декларирал доставки на посреднически услуги само към Ром - Азия груп ЕООД, а не и към BAU Holding s.r.o. CZ24170968. Това обстоятелство се потвърждава безспорно и от сведенията на чуждестранната данъчна администрация. Във връзка със спорните фактури са налични и международни товарителници ЧМР, по които транспортът е извършен и е със страни изпращач Ром - Азия груп ЕООД и получател BAU Holding s.r.o. CZ24170968. Налични за заявки - договори за транспорт от Персонал и логистика ЕООД към трети лица, превозвачи по ЧМР, по които са издадени фактури за извършен транспорт с получател Персонал и логистика ЕООД. Горепосоченото съответства и с дадените от Й. Р. обяснения, събрани в хода на първата процедура по обмен на информация и се подкрепя от събраните данни за преминаванията на пълномощника на жалбоподателя през границите на РБ. Напусканията на страната били за период, съвпадащ с периода на издаване на фактурите от Й. Р. и предполагали намерение за разплащане с посоченото лице. Съгласно писмените обяснения на Й. Р. плащането било в брой и е извършено в Прага. Правилно и законосъобразно е заключението на приходната администрация, че в подкрепа на изложеното са и данните от представената оборотна ведомост към 30.11.20219 г., съгласно вписванията по която сч. с/ка 493 Разчети със собственици е с кредитно салдо в размер на 66 000, 00 лева, като не било дадено обяснение за какво са усвоени тези средства от собственика. С оглед на множеството писмени доказателства в тяхната взаимна връзка, обусловеност и последователност, се налага извод, че ревизираното лице е получател по доставки на посреднически услуги от Й. Р., свързани с извършения транспорт на стоки до негов клиент BAU Holding s.r.o, в Чехия.. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 9 390 лева и за държавна такса в размер на 404, 91 лева, или в общ размер на 9 794, 91 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,