Решение № 4379 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2010 г.

Решение № 4379 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция "Земеделие", град Плевен, против решение № 283 от 4.05.2010 г., постановено по административно дело № 253/2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова заповед № РД-16 от 26.02.2010 г., издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за разпределение на масивите за ползване в землището на с. Николаево, Община Плевен, за стопанската 2009/2010 г. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Твърди, че процедурата по издаване на отменения акт е спазена, респ. приетите от съда нарушения не са налице, тъй като за издаването му били налице материалните предпоставки, предвидени в ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване, алтернативно за отмяна на обжалваното решение . В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща се представител. Ответниците "Агроклас" ЕООД и "Изи Комерс" ООД не се явяват и не заявяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни "Агроинвест 2006" ЕООД, "Вива Мед" ЕООД, ЕТ "Елвекс Цветан Миков", ЕТ "Златен клас - Димитър Петков", " Нико М" ЕООД, Владимир С. Петков, Димитър Ц. Желязков, Игнат Ц. Ангелов, Краю И. Баров, Пенко В. Вълчев, Петър Б. Жеков, Стоян П. Тодоров, Цанко А. Гешев не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по съображения, че процедурата по издаване на заповедта не била съществено нарушена, както е приел съдът, тъй като въпреки че комисията за сключване на споразуменията е изготвила проекта за разпределение на ползването на земите, не до 10.10.2009 г., съгласно старата редакция на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 10/2009 г.), а едва на 26.02.2010 г., то след като между ползвателите не е постигнато споразумение, и предвид изменената редакция на чл. 37в от ЗСПЗЗ, Директорът на Областна дирекция "Земеделие" е бил задължен да издаде оспорената заповед, и това, с оглед § 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е станало в предвидения срок - до 1.03.2010 г. Намира, че съдът е издал незаконосъобразен по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предлага да бъде отменен. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Агроклас" ЕООД и "Изи Комерс" ООД, подадена срещу Заповед № РД-16 от 26.02.2010 г., издадена от Директора на Областна дирекция"Земеделие", град Плевен. С нея, предвид доклад от 26.02.2010 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-10-254/5.03.2009 г. на кмета на Община Плевен за сключване на споразумение между собственици и/или ползватели на земеделски земи по землища на територията на Община Плевен, между които и землището на с. Николаево, и предложеното служебно разпределение на масивите между ползвателите, на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ са разпределени масивите за ползване в землището на с. Николаево, Община Плевен, за стопанската 2009/2010 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта поради това, че е издадена далеч след изтичане на сроковете за извършване на служебно разпределение, а поради това - и след като вече е било извършено засяване на есенните култури от дружествата - жалбоподатели, за което са направени значителни разходи. Административният съд приел, че жалбата, с която е бил сезиран е допустима, тъй като е подадена от лица с право и интерес от обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Съдът е разгледал жалбата по същество и приел за незаконосъобразен оспорения административен акт. Съдът обсъдил данните по приложената административна преписка и съобразил, че със Заповед № РД-10-254/5.03.2009 г. кметът на Община Плевен определил комисия за сключване на споразумение между собственици и/или ползватели на земеделски земи по землища на територията на Община Плевен, между които и землището на с. Николаево, в която изрично посочил, че при непостигане на споразумение комисията следва да изготви проект за разпределение на ползването на земите по масиви, при спазване на изискванията на чл. 37в, ал. 3, т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗСПЗЗ и определените в закона срокове за представяне на доклад до кмета на общината за изготвяне на служебно разпределение на масивите за ползване. Съобразил, че на 18.08.2009 г., 10.09.2009 г. и 27.10.2009 г. са проведени срещи на собственици и ползватели в землището на с. Николаево, определени съобразно регистрите при Общинска служба "Земеделие" - Плевен, според подалите декларации по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ лица. Посочил, че с писмо от 6.01.2010 г. кметът на Община Плевен е бил уведомен от председателя на комисията, че на тези срещи не е постигнато споразумение относно разпределяне на масивите в землището за ползване, както и че на 3.02.2010 г. кметът на Общината изпратил преписката на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен, с оглед отнетата му с разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 94/2009 г. компетентност. Съдът съобразил, че с писмо от 22.02.2010 г. Областна дирекция "Земеделие" - Плевен уведомила общината, че към преписката не са приложени доклад на комисията, нито проект за служебно разпределение на масивите за ползване за съответното землище за стопанската 2009/2010 г. С оглед горното бил изготвен такъв доклад на 26.02.2010 г., който бил изпратен на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен, с приложено към него служебно разпределение на масивите между ползвателите в табличен вид и цветна карта. На основание на този доклад била издадена Заповед № РД-16/26.02.2010 г. При тези данни съдът приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че докладът на комисията, с приложен проект за разпределение на масивите за землището е изготвен, респ. депозиран до органа, компетентен да издаде заповедта, след предвидения в закона срок. В тази връзка развил съображения, че за стопанската 2009/2010 г., която съобразно § 2 от ЗАЗ обхваща периода 1.10.2009 г. - 1.10.2010 г., са приложими разпоредбите на чл. 37в от ЗСПЗЗ и посочените в нея срокове, в редакцията към ДВ, бр. 10/2009 г. Тази редакция приел за относима по съображения, че с въведените в ДВ, бр. 94/2009 г. изменения е променена процедурата, сроковете и компетентния орган за нейното провеждане. Обосновал извод, че § 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приет с изменението, касае висящите и заварени правоотношения, т. е. недовършените производства по сключване на споразумения, респективно издаване на заповеди за разпределение на ползването на масивите за стопанската 2009/2010 г. и че в него е предвидено като изключение, че в случаите на недовършени производства заповедите се издават от директорите на областните дирекции "Земеделие" в срок до 1.03.2010 г. Предвид липса на други норми за процедиране по висящите производства приел, че за относимата стопанска година е приложим реда и сроковете, уредени в чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в редакцията към ДВ, бр. 10/2009 г., определящ, че при непостигнато между ползвателите споразумение комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 10 октомври на съответната година. Този срок приел за преклузивен. Тъй като в случая комисията е изготвила такъв проект далеч след този срок-едва на 26.02.2010 г., а той е съществен елемент от фактическия състав, предвиден за изготвянето на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото тя възпроизвежда неговото съдържание, приел, че съществено е нарушена от административния орган процедурата досежно срока. На това основание извел правен извод за незаконосъобразност и отменил оспорената заповед. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. Известно е, че е недопустимо това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на подадена в срок от двете дружества жалба, адресирана до надлежния административен съд съобразно нормата на специалния закон - чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни, а доводът по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението е неоснователен. Решението е съобразено с материалния закон и е правилно. Съдът е издирил правилно относимата за настоящия случай редакция на правната норма, с оглед чл. 142, ал. 1 АПК . Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2009/2010 г., за която по аргумент от § 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието е приложима редакцията на ДВ, бр. 10/2009 г. предвижда, че масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите, като сключването на споразумението се ръководи от комисия, назначена със заповед на кмета на общината. Съгласно ал. 2 това споразумение се представя на общинската служба по земеделие, като то се сключва и актуализира всяка година в периода от 1 август до 30 септември за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от ЗАЗ . Съгласно следващата алинея, когато между ползвателите не се постигне споразумение, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 10 октомври на съответната година, а съгласно ал. 4 комисията изготвя доклад до кмета на общината, който съдържа разпределението на масивите за ползване, данни за земите и за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който кметът издава заповед. Налага се извод, че в нормата на чл. 37в ЗСПЗЗ са посочени срокове за изпълнение на всички действия, разписани в ал. 2, 3, 4 и 5 на същия текст - действия по сключване и актуализиране на споразумение между ползувателите, заместването му при непостигане на съгласие от действия на комисията по чл. 37в - съставяне на проект, изготвяне на доклад, издаването на заповед. Тези действия са разписани като дължими за изпълнение в съответната година, но самите действия се отнасят до споразумение за следващата стопанска година. С оглед безспорно установения факт, че комисията не е съставила проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 10.10 2009 г. (съответната година), а е изготвила такъв проект едва на 26.02.2010 г, законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материално правни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК . Съобразявайки променената компетентност при издаване на заповедта с оглед нормата на § 7 от ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 94 от 2009 г.), предвиждащ, че неиздадените заповеди по чл. 37в, ал. 4 за стопанската 2009 - 2010 г. до влизането в сила на този закон се издават от директорите на областните дирекции "Земеделие" в срок до 1 март 2010 г., съдът правилно я преценил като незаконосъобразна, а не нищожна. Правилно съдът я е отменил като незаконосъобразна, тъй като с нея е осъществена една закъсняла и в противоречие с фактически извършеното разпределение, а и започнало ползване и обработка на земеделските земи, административна намеса. Тази закъсняла намеса, несъобразена с волята на ползувателите, само би задълбочила споровете между тях. В този смисъл следва да се допълнят мотивите на съда, в каквато насока ВАС се е произнесъл с Решение № 8521 от 23.06.2010 г. по адм. д. № 1715/2010 г. и Решение № 6061 от 10.05.2010 г. по адм. д. № 13126/2009 г. - двете - на IV отд-е. Въпреки че няма инвокиран довод, следва обаче изрично да се посочи, че квалифицираният от съда като преклузивен срок до 10 октомври на съответната година, не е такъв. Сроковете за администрацията не са преклузивни -те не освобождават адм. органи от правото и задължението да процедират. Основен е принципът в административното право, че сроковете за изпълнение на задълженията на администрацията са инструктивни и имат характера на указание с цел постигане на бързина и ефективност на административните производства. Случаят касае неспазване на специфичен, а не на преклузивен срок. Това обаче не влияе върху извода за законосъобразност на решението. По тези съображения и с тези допълващи и коригиращи мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. С оглед горните съображения съдът намира становището на ВАП за неоснователно. Изведеният от новата редакция - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм., бр. 94 от 2009 г. на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ текст също не води до извод, различен от изведения, тъй като предходната алинея изисква, в хипотезата, когато между ползвателите не се постигне споразумение, комисията да състави проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 август на съответната година. Както се посочи по-горе, срокът "за съответната година", не е спазен. Затова е обоснован изводът на съда, че заповедта е издадена при нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. По изложените съображения ВАС намира, че решението е съобразено с материалния закон и че при постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна . При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,