Решение № 1309 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5650/2007 г.

Решение № 1309 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5650/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218и, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Варненски окръжен съд от 19.07.2007 г. по гр.д. № 194/2007 г. е оставено в сила решение на Варненски районен съд от 7.11.2006 г. по гр.д. № 233/2005 г., с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Г. Т. Ж., Д. Т. К., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н., всички от гр. В. против Я. С. Я. и П. П. Я., двамата от гр. В. за предаване на владението на недвижим имот, съставляващ реална част с площ от 381 кв.м. от поземлен имот № 589 по кадастралния план на м. "А" гр. В.. В частта му, с която искът е отхвърлен и спрямо ищецът Д. Л.П., решението на първоинстанционния съд е обезсилено като недопустимо. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Г. Т. Ж., Д. Т. К., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н.. Изложени са оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Ответниците по касационната жалба Д. Л. П., П. П. Я. и Я. С. Я. не вземат становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира касационната жалба за основателна с оглед следните съображения: В решението на Варненски окръжен съд е прието за установено, че ищците по делото основават ревандикационната си претенция, легитимирайки се като собственици на процесния имот с решение № 6* постановено на 10.03.1999 г. от Поземлена комисия гр. В. по заявление № 4* от 9.01.1992 г., което решение не е подписано от секретаря на поземлената комисия. Прието е, че поради липсата на подписа на секретаря, фактическия състав на решението не е валидно довършен, поради което искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Прието е и че представеният препис от същото решение, подписан от секретаря на поземлената комисия, не опровергава този извод, тъй като при полагане подписа на секретаря не е поставена дата, поради което не може да се изследва дали към момента на полагане на подписа му, секретарят на комисията е заемал длъжността. Решението е неправилно. Решенията на поземлените комисии, с които се възстановява правото на собственост на земеделски земи на основание ЗСПЗЗ съставляват официални диспозитивни документи, ползващи се съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.) с материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства. По делото е представено копие от решение № 6* постановено на 10.03.1999 г. от Поземлена комисия гр. В. л. 188 от първоинстанционното производство), носещо подписите на председателя, на членовете на поземлената комисия и секретаря и, от което е видно, че решението е взето в надлежен състав на органа съобразно чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ (ред ДВ, бр. 48 от 1995 г.), а актът е подписан от председателя и секретаря на комисията, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗАП (отм.). Автентичността на документа не е опровергана, поради съдът не е зачел доказателствената му сила в нарушение на чл. 143, ал. 1 ГПК. Формирайки изводите си относно претендираното от ищците право на собственост единствено въз основа на констатациите за валидността на решението на поземлената комисия, съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост, постановявайки решението в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор, в т.ч. и по въведените от ответниците правоизключващи възражения. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение