Решение № 8049 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2013 г.

Решение № 8049 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Златко Николов Златинов срещу Решение № 88/14.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3955/2012 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на производството касаторът е починал и като касационни жалбоподатели са конституирани наследниците му Николай Златков Златинов и Златина Златкова Златинова, които не вземат становище по спора. Ответната страна - Кметът на община Варна не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Златко Златинов срещу Заповед № 3855 от 29.09.2012 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и чл. 25, ал. 1, т. 2 от НУРУЖНГНПОЖ на Общински съвет Варна е разпоредено изземването от жалбоподателя Златинов на имот, частна общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. Варна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - касае се за имот - частна общинска собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, жалбоподателят го заема без основание, тъй като не разполага с настанителна заповед, издадена по реда и при изискванията на ЗОбС и наредбата на Общински съвет Варна, която да основава негово право на владение или държане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касатора отменително основание. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. Не е спорно по делото, че имотът, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване, е недвижим имот, апартамент в гр. Варна, като собствеността на Община Варна върху него е доказана с акт за частна общинска собственост № 6336/20.01.2011 г. При безспорно установеното право на собственост на общината правилен е и изводът на съда, че този имот се държи без правно основание от Златинов. Касае се за апартамент, общинско жилище, от резервния фонд на Община Варна по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗОбС. Не е налице, а и не се е твърдяло от жалбоподателя наличието на изискуемо се от закона основание, препятстващо изземването му по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е налице изпълнение на процедурата по приетата от Общински съвет Варна наредба на основание чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС, която и да е приключила с настанителна заповед, основаваща право на държане на общинския имот. Фактическото обитаване, осъществявано макар и въз основа на действия на служители на Община Варна, не може да се приеме за основание по смисъла на закона. Изложените както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция съображения за влошено здравословно състояние и липса на имущество от страна на адресата на акта са неотносими към законосъобразността на заповедта за изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Същите основават евентуалното наличие на предпоставки за настаняване в общинско жилище, но не може да бъдат обсъждани в настоящето производство. Независимо от това следва да се отбележи, че до административния орган въобще не е отправяно искане от Златинов, с което да се инициира производство за настаняването му в общинско жилище. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение