Решение № 15988 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2016 г.

Решение № 15988 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ НАП/, срещу решение № 379 от 15.11.2016 г., постановено по адм. д. № 170 по описа на Административен съд гр. В. Търново за 2015 г. С обжалваното съдебно решение по жалба на З. М. Л., е обявена нищожност на Ревизионен акт № Р-07-1303080-91-01 от 21.11.2014 г. потвърден с Решение № 71 от 10.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП. С ревизионния акт са определени по реда на чл. 122 от ДОПК, задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.; 2008 г.; 2009 г.; 2010 г.; 2011 г. и 2012 г., осигурителни вноски за ДОО и ЗО и лихви за просрочие за същите периоди общо в размер на 35 916,13 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба З. М. Л., в отговор по касационната жалба поддържа твърдение за неоснователност на същата и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Алтернативно излага съображения по същество на спора. Участвалият по делото представител на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законовоустановения срок, поради което е процесуално допустима. След обсъждане на направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, настоящият състав намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: За да обяви оспорения пред него РА № Р-07-1303080-91-01 от 21.11.2014 г., за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден след 1.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК) с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност, и последицата е нищожност на ревизионния акт. Решението е постановено в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., с което е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това постановеното първоинстанционно решение, което противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - В. Т., като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за сторените от ответника разноски в настоящото производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение