Решение № 7976 от 19.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зитекс 01 ЕООД, гр. София против решение 6215/26.10.2022 г. по адм. дело 6863/2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Дирекция Инспекция по труда гр. София, чрез юрисконсулт М. Тодоров изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 6215/26.10.2022 г. по адм. дело 6863/2022 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Зитекс 01 ЕООД, гр. София срещу предписания по т.4, т.5 и т.6 от протокол за извършена проверка ПР2206611 от 16.03.2022 г., съставен от инспектори при Дирекция Инспекция по труда София, съгласно който работодателят е бил задължен да изплати начислените по ведомост трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2022 г. на М. Стоевска. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че от приложените отчетни форми за явяване на работа М. Стоевска се е явявала на работа в "Зитекс-01" ЕООД 21 дни през месец октомври, 22 работни дни през месец ноември и 8 работни дни през месец декември. Правилно съдът е приел, че посочените отчетни форми представляват официален документ, неоспорен от страните, чието съдържание не може да бъде опровергавано със свидетелски показания. По време на проверката на контролните органи на Дирекция Инспекция по труда София е било установено, че М. Стоевска е работила за процесния период в Зитекс-01" ЕООД, гр. София по безсрочен трудов договор 004 от 08.02.2021 г. на длъжност началник отдел с основно месечно възнаграждение от 1299 лв. и основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Със заповед 058 от 01.12.2021 г. трудовото ѝ възнаграждение е било променено едностранно на 3000 лв. Съгласно Вътрешните правила за работната заплата в дружеството, същата се е изплащала веднъж месечно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява. По делото липсват доказателства заплатата да е била изплатена за процесния период. Инспекторите при Дирекция Инспекция по труда - София са констатирали, че е във ведомостите за месеците октомври, ноември и декември 2021 г. на Стоевска е било начислено трудово възнаграждение, което не е било изплатено в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че трудовият договор е недействителен. Съгласно чл.74, ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Обосновано административният съд е отхвърлил доводите на дружеството-работодател, че в структурата му няма организационно обособени отдели, респ. няма длъжност началник на отдел, на която да е назначена сигналоподателката. Ирелевантно е дали начисленото трудово възнаграждение съвпада с уговореното, като в случай, че начисленото трудово възнаграждение е повече от уговореното, се прилага чл. 271 от КТ. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Видно от приложените платежни ведомости на дружеството за месеците октомври и декември липсва подпис на Стоевска за получаване на начисленото възнаграждение в брой. Твърдението на работодателя, че същото е било преведено по банков път е останало недоказано. Верни са изводите на съда, че Стоевска не е получила дължимите и начислени трудови възнаграждения за процесните месеци, поради което административният орган законосъобразно е издал оспорените предписания. Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Обосновани са изводите на съда, че предписанията са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение