Решение № 7816 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8438/2017 г.

Решение № 7816 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8438/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Х., против решение № 245/09.06.2017 г. по адм. дело № 92/2017 г. на Административен съд - П., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-150-6500/1965/13.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - В. И. М., чрез процесуален представител адв. М. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от В. И. М. против отказ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да й оторизира поисканата субсидия за кампания 2015 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството. Възраженията й са били, че е спазила изискванията по заявената схема за подпомагане и че е отглеждала декларираните животни в стопанисван от нея животновъден обект. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на финансова помощ за кампания 2015 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/. Към заявлението е подписала таблица за кандидатстване по схемата като е декларирала, че към съответната референтна дата - 28.02.2009 г. е отглеждала 61 броя говеда, с които кандидатства и през текущата кампания. От представената в хода на делото разпечатка от Регистър "Животни и пчелини" с данни по ЕГН на заявителката към 15.06.2015 г. в информационната система няма данни за регистрирани на нейно име животни. В забележка към справката е отразено, че информацията представлява списък с животните, които имат пряко отношение към лицето и че в общия случай тези животни могат да се намират в животновъден обект, собственост на друго лице. По преписката са представени справки за животни на собственик и справки за наличните животни в ОЕЗ към 19.05.2015 г. и към 19.06.2015 г. от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните, от които е видно, че на името на В. М. няма регистрирани животни, а в справките по животновъден обект № 2240780027/5870-0428/, собственост на ЕТ "Б.-В. М." има регистрирани 98 броя говеда. По заявлението й е издадено уведомителното писмо с отказ да бъде отпусната исканата субсидия, поради обстоятелството, че кандидатът не отговаря на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. За да отмени уведомителното писмо съдът е приел, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело да неправилно прилагане на материалния закон. Посочил е, че административният орган е извършил единствено проверка в базата данни за физически лица по ЕГН, но от представено заявление за коригиране на данни в ИИС на БАБХ е видно, че на 01.08.2012 г. животновъдният обект е бил пререгистриран от името на В. М. на ЕТ "Б.-В. М.", поради което органът не е извършил необходимите допълнителни проверки и не е изяснил всички факти и обстоятелства преди да постанови отказа от подпомагане. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, и продължават да извършват земеделска дейност. В ал. 2 на същата разпоредба е записано, че допустими за подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни. От представените справки е видно, че към 28.02.2009 г. В. М. е била собственик на 61 броя говеда, а към датата на подаване на заявлението в животновъдния обект на ЕТ "Б.-В. М." е имало регистрирани 98 броя говеда. Както правилно е прието в обжалваното решение, М. е извършила прехвърляне на обекта, стопанисваната ферма, като същият е станал собственост на ЕТ "Б.-В. М.". Извършената промяна е надлежно регистрирана в регистрите на БАБХ, като животновъдният обект не е с променен номер. В касационната жалба не се оспорва извода на административния съд, че не е възникнал нов правен субект, но се твърди липса на задължение за извършване на проверка дали физическото лице се е регистрирало като едноличен търговец. Разпоредбата на чл. 35 АПК вменява задължение на административния орган да издаде индивидуалния административен акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В случая изискванията на закона не са спазени, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт. Запазването на номера в регистъра на животновъдната ферма, вписването в архива му на извършеното прехвърляне, свободния достъп до данните от търговския регистър, надлежната регистрация на животните в регистъра на БАБХ позволяват необходимите факти и обстоятелства да се установят и без участие на заявителя. При възникнали съмнения не са били налице пречки да се изиска съдействието му за събиране на относимите доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от Търговския закон като едноличен търговец можеда се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец не е свързана с възникването на нов правен субект, а само с разширяването на съществуващата правосубектност на физическото лице, чрез възможността да упражнява търговска дейност чрез правно-организационната структура на търговското предприятие. Или по смисъла на закона едноличният търговец е физическо лице с търговска правосубектност. Регистрацията на едно лице като едноличен търговец му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото лично имущество. При изложеното и при установената от административния съд фактическа обстановка правилен е извода му за незаконосъобразност на оспореното пред него писмо, тъй като административният акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства, довели до липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение. От пълномощника на ответника е направено искане за заплащане на разноски по делото. Ответникът е представляван от адв. М. Б., за което са приложени пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие. Касационният жалбоподател е направил своевременно възражение за прекомерност, но същото е неоснователно, тъй като заплатената сума е колкото предвидения за производство по ЗПЗП минимум съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същата съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на В. И. М. разноски по делото в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение