Решение № 8264 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2016 г.

Решение № 8264 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Д. против решение № 22/08.02.2016 г. по адм. дело № 682/2015 г. на Административен съд - Д.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал. 3, чл. 50, ал. 1, чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Г. Х. И., от гр. Д. чрез адв. М. П. изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представя подробни писмени бележки като се позовава на липса на доказателства за осъществяване фактическия състав на чл. 114 КСО. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че за доказване извършването на трудова дейност, административният орган се е позовал на подписваните от Иванова отчет за приходите и разходите за 2010 г., сключване и прекратяване на трудови договори. Системността на осъществяваните управленчески функции обосновано са дали основание на директора на ТП на НОИ - Д. да направи извод, че неправомерно и в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО на осигуреното лице е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане за процесния период. Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 22/08.02.2016 г. по адм. дело № 682/2015 г. Административен съд - Д. е отменил решение № 16 от 29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Д. и потвърденото с него разпореждане № РВ - 3 - 24 - 00033832/12.06.2015 г. на началник сектор КР на ДОО при ТП на НОИ, с които е разпоредено Г. Х. И., от гр. Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 11.09.2010 г. - 12.06.2011 г. в размер на 5960,69 лева, от които 3642,81 лева главница и 2317,88 лева дължими лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната им като незаконосъобразни на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Посочва, че по делото не се твърди и не са приобщени първични или други документи от счетоводството на търговеца, които недвусмислено да сочат на личното участие на Г. И. в осъществяваната от фирмата дейност или в изпълнението на управленски или представителни функции през процесния период, през който е получавала обезщетение за бременност и раждане. Решението е правилно. По делото е установено, че във връзка с разпоредената със Заповед № ЗР-5-24-000009777/05.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ Д. пълна финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на ЕТ "ИКО - Г. Х." - с. Н. К., за ревизионния период от 01.05.2001 г. до 28.02.2015 г., от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Д. е съставен анализ, в който е посочено, че е установено неправомерно изплатено парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 к. дни по чл. 50, ал. 1 КСО на самоосигуряващото се лице Г. Х. И., от гр. Д. за периода от 11.09.2010 г. до 12.06.2011 г. Посочено е, че обезщетението е било изплатено въз основа на подадено заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 50 КСО, Приложение № 2 към чл. 4 от НИИПОПДО, в което лицето е декларирало в т. 10, че през периода на обезщетението от 135 до 410 к. дни не е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Проверката е установила, че в този период Иванова в качеството си на едноличен собственик на капитала е упражнявала трудова дейност като "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, т. е. наемала е лица по трудово правоотношение, възлагала е работа, извършвала е оценка на труда, разрешавала е отпуск, прекратявала е трудови договори. За възстановяване на недобросъвестно получената сума от началник Сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Д., на основание чл. 114, ал. 1, т. 3 КСО, е издадено разпореждане № РВ-3-24-00033832 от 12.06.2015 г., потвърдено с решение № 16 от 29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Д.. Обосновани са изводите на административния съд, че директорът на ТП на НОИ се е произнесъл в несъответствие с нормата на чл. 35 АПК, съгласно която актът следва да се издаде след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение на случая и /кумулативно/ след обсъждане на обясненията и възраженията на страната, ако такава има. Към административната преписка не са приобщени доказателства за конкретно извършените от Г. И. действия в качеството и на ЕТ и на работодател, а именно за наемане лица по трудово правоотношение, възлагане работа, извършване оценка на труда, разрешаване отпуск, прекратяване на трудови договори. Данните от представената от органите на НОИ административна преписка не съдържат информация в този аспект и не изясняват горепосочените обстоятелства. Не са и събрани от органа доказателства за наличието или липса на възлагане от страна на Г. И. на дейността по управление на търговската дейност на едноличния търговец. Изясняването на тези релевантни въпроси във връзка с факта упражнявана ли е или трудова дейност от Иванова би могло да обоснове изводи, различни от приетите от органа, което сочи на същественост на допуснатото от административния орган нарушение на процесуалното правило, регламентирано в чл. 35 АПК. Горепосоченото обстоятелство се явява от съществено значение относно приложимостта на забраната по чл. 46, ал. 3 КСО. Няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или избор на управител, в случаите когато представляващия търговец се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Г. И. е поела управлението на търговското предприятие от своя наследодател и е изцяло нейно решение дали да впише управител или прокурист за времето, през което е временно неработоспособна. Събраните по делото доказателства опровергават изводите на органите на НОИ, че за процесния период Иванова е наемала лица по трудово правоотношение, възлагала е работа, извършвала е оценка на труда, разрешавала е отпуск, прекратявала е трудови договори. С изключение на подписването на финансовия отчет на търговеца за другите обстоятелства, на които са се позовали органите на НОИ липсват доказателства, че са извършени от лицето, чиято имуществена отговорност е ангажирана. Събраните гласни доказателства сочат, че за периода 11.09.2010 г. - 12.06.2011 г. Иванова е упълномощила лице - счетоводител, която е извършвала всички действия по управление на търговското предприятие. Правилно административният съд е приел, че подписването на един изискуем отчет не може да обоснове извод за извършване на трудова дейност. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Административният съд законосъобразно е приел, че от фактите по спора не се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които съобразно доказателствата в тази насока (фактура № 0000001231/05.05.2016 г. към договор за правна защита и съдействие) възлизат на сумата от 240,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение