Решение № 139 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1023/2010 г.

Решение № 139 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1023/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. К. В и Г. К. В срещу Решение № 376 от 29.04.2010 г. по гр. д. № 3112/2009 г. на Софийски апелативен съд. С него въззивният съд е обезсилил решението от 03.07.2009 г. по гр. д. № 2281/2008 г. на Софийски градски съд в частта с която предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл. 88, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗЗ (отм.) срещу Г са били уважени за сумата над 15000 лв. и до 30000 лв. за Г. В и над 12000 лв. и до 30000 лв. за К. В и е прекратил производството по тях, приемайки ги за недопустими. В частта с която исковете са били уважени съответно за 12000 лв. и за 15000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. Ответникът по касация Г не изразява становище. Третото лице помагач на ответника Х. Ал М. не изразява становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречива съдебна практика по въпроса "Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ. Г". Производството по делото е спряно, поради висящността на производството по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК и е възобновено след постановяването на ТР № 2 от 06.06.2012 г. по него. Като взе предвид доводите на касаторите и извърши на основание чл. 290, ал. 2 ГПК проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Софийски градски съд е бил сезиран от К. и Г. В. със субективно съединени с искове с правно основание чл. 88, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗЗ (отм.) за по 40000 лв. за всяка от ищците. Твърдението на ищците е, че в резултат на ПТП на 29.12.2009 г., настъпило по вина на Х. Ал М. - неправоспособен водач на л. а. "Рено-21", е починала майка им Р. Т. Б.. По отношение на М. е налице приключило със споразумение наказателно производство в рамките на което им е било предложено обезщетение за неимуществени вреди съответно за 12000 лв. и за 15000 лв., които обезщетения те отказали. Поради това, претенциите им са предявени по съдебен ред. Ответникът по исковете Гаранционен фонд е привлякъл като трето лице помагач делинквента Х. Ал М. Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд за по 30000 лв. за всяка една от ищците. Решението е било обжалвано и от двете страни по спора. Ищците са оспорили решението в отхвърлителната част, а Гаранционен фонд - в частта с която исковете са били уважени за сумите съответно над 12000 лв. за К. В и над 15000 лв. за Г. В. За да обезсили първоинстанционното решение, съставът на САС се е позовал на това, че с влязло в сила решение по гр. д. № 920/2007 г. на СГС, потвърдено с решение по гр. д. № 3247/2009 г. на САС са били уважени за по 40000 лв. субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД на К. В и Г. В, предявени срещу делинквента Х. Ал М.. Поради това, искът срещу Гаранционния фонд е недопустим. С приемането на ТР № 2/06.06.2012 г. Общото събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по поставения правен въпрос и произнасянето му съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването на пряк иск срещу застрахователя. Това правило се разпростира и по отношение на отговорността на Г. Произнасянето по правния въпрос обуславя и произнасянето по основателността на касационната жалба. Като е обезсилил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и е прекратил производството по субективно съединените искове на К. В и Г. В, съставът на САС е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски в производството пред ВКС. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.