Решение № 16216 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2012 г.

Решение № 16216 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Аксаково, чрез процесуалния му представител юрк. Весела Юнакова, против решение № 318 от 14.02.2012 г., постановено по адм. дело № 4460/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен негов мълчалив отказ за издаване на скица по заявление № УТ-1-794/16.09.2011 г., подадено от Александър Мирчев Чубриев и Галина Димитрова Чубриева и делото е върнато като преписка на административния орган за извършване на поисканата административна услуга. В касационната жалба са развити доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че административният орган е длъжен преди да извърши поисканата административна услуга да изследва всички относими факти и да извърши преценка относно това дали съответното лице има правен интерес от изпълнението на поисканото административно действие. Изложено е, че съобразно приложимата за случая норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри следва, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да е собственик или носител на ограничено вещно право върху имота. Твърди се, че жалбоподателя не е заинтересовано лице да претендира издаване на скица, тъй като чрез нея цели да се снабди с констативен нотариален акт. В касационната жалба се оспорва и решението, в частта му, с която в полза на жалбоподателите са присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като се сочи, че съдът е следвало да определи минималното такова от 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците - Александър Мирчев Чубриев и Галина Димитрова Чубриева в писмен отговор и защита по касационната жалба, чрез процесуалните им представители адв. Николета Стоянова-Йовчева и адв. Силвина Белева взимат становище за неоснователност на същата и молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е изричен отказ на кмета на община Аксаково да извърши административна услуга - издаване на скица за имот № 619 по кадастралния план на местност "Черноморска панорама", землище с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна по заявление № УТ1-794/16.09.2011 г., необходима с оглед съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. С обжалваното решение съдът е приел, че заповедта отговаря на изискванията за форма на административен акт, но не съдържа правни основания за издаването му. Също така е счел, че обжалваният административен акт е издаден в разрез с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Съдът не е приел възраженията на органа, че КП 90 г. е неодобрен, поради което не може да бъде издадена скица с всички необходими реквизити, както и че до одобряването на ПНИ за територията е невъзможна индивидуализацията на имота. Съдът правилно е констатирал, че действащ план за територията е КП 90 г. и видно от графичната му част, в него се съдържа имот № 619, а в разписен лист към плана има и данни относно вписан собственик, което означава, че всички нужни реквизити за издаване на скица за процесния имот са налице. В мотивите си съдът е посочил, че не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция, както и че няма законова забрана да се издава скица на лице, което не фигурира в кадастралния регистър като собственик на имота. Въз основа на това Административен съд Варна е отменил заповедта и е върнал преписката на кмета на община Аксаково, като го е задължил да издаде съответната скица съобразно подаденото заявление от жалбоподателите. Предвид изхода на спора съдът е присъдил в полза на жалбоподателите разноските по делото, включващи заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. Във връзка с възражението от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът се е позовал на § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба и е приел, че трикратният размер на възнаграждението е 450 лв., а заплатеният адвокатски хонорар е под тази сума, поради което не са налице основания за намаляването му. Решението е правилно. Както обосновано е приел и първоинстанционният съд, административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - издаване на скица, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиването право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗ по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. С отказа за издаване на скица административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга - издаването на скица, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданско правен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В искания документ общината удостоверява всички правнозначими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването му. Решението на съда в частта му за разноските също е правилно. Правилно са приложени § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение