Решение № 208 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2010 г.

Решение № 208 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № V-64/17.06.2009 г., постановено по гр. д. № 62/2009 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на [фирма], че [фирма] не е собственик на поземлен имот № *, кв. * на площ от 1655 кв. м., понастоящем съставляващ УПИ * в кв. * по действуващия план на [населено място]. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителят се е снабдил с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, а именно с удостоверение № 549/16.12.2009 г. на ОСЗ-гр. Н., че решение № 68/Р/29.01.1993 г. не е изменяно и е в сила и към 16.12.2009 г. Поддържа, че установеният с новото доказателство факт е от съществено значение за спора, тъй като именно въз основа на това решение праводателите на дружеството са се легитимирали при извършване на продажбата, обективирана в н. а. № *, том *, н. д. № 294/2004 г. и последващата продажба, обективирана в н. а. № *, том *, н. д. № */2006 г. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение № 151/20.09.2010 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява представеното с молбата за отмяна удостоверение № 549/16.12.2009 г., издадено от ОСЗ-гр. Н., в което е посочено, че решение № 68-Р/29.01.1993 г. на ПК-Н. е влязло в сила и към 16.12.2009 г. в ОСЗ-гр. Н. не е представяно съдебно решение, което да го отменя. В решението, отмяна на което се иска, е прието, че постановеното от ПК-Н. решение не легитимира праводателите на [фирма] като собственици на процесния имот, тъй като е нищожно - не е подписано от изпълняващото към датата на издаването му длъжността "секретар на ПК" лице. Прието е също така, че възстановяването на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ е невъзможно, тъй като теренът попада в територия, отредена за детски лагер и застроена към датата на влизане на ЗСПЗЗ в сила, т. е. прието е, че са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Обстоятелството дали решение № 68-Р/29.01.1993 г. на ПК-Н. е влязло в сила и било ли е отменяно по съдебен ред следователно в настоящия случай е ирелевантно за изхода на спора, тъй като при постановяване на решението си Бургаският окръжен съд е осъществил косвен съдебен контрол върху този индивидуален административен акт, който може да бъде осъществен от съда именно и само при наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт, който до момента не е бил отменян по съдебен или административен ред. И тъй като представеното с молбата доказателство не съдържа данни за осъществяване на факти, които да не са били известни на страната и на съда и да не са били съобразени поради тази причина при постановяване на решението, а напротив именно по причина, че решението на ПК е влязло в сила и не е било отменено съдът е осъществил косвен съдебен контрол, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от [фирма] молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по молбата [фирма] бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 234 лв. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение