Решение № 1202 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2015 г.

Решение № 1202 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2724/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2580/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 161400028/30.04.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 768/08.08.2014 г. на директора на същата дирекция за определени на за Йордан Георгиев Шишков от с. Първенец, Община Родопи, Област Пловдив данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 5 227,10 лв. и лихви - 2 355,60 лв., вноски за ДОО за 2006 г. в размер на 18,86 лв. и лихви - 691,69 лв., за здравни вноски за 2006 г. в размер на 109,03 лв. и лихви - 105,13 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане и тълкуване на ДОПК. Твърди се от касатора, че в ДОПК не е предвиден преходен режим за производствата относно възлагане на повторни ревизии във връзка с отменен и върнат за нова ревизия ревизионен акт. В тази връзка е развил оплакванията и доводите по приложението на § 35 от ЗИД на ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Иска отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд и отхвърляне жалбата на Йордан Шишков срещу цитирания по-горе ревизионен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Йордан Георгиев Шишков от с. Първенец, Община Родопи, Област Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Слави Димитров я оспорва по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в писмени бележки с искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да обяви за нищожен посочения по-горе ревизионен акт, издаден на Йордан Шишков, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи неправилно повторната ревизия е възложена с нова заповед за възлагане. Според съда по този начин не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в случая със заповед № 1203403/04.07.2012 г. Направен е извод от съда, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, което води и до неговата нищожност, която е обявена от съда с обжалвания съдебен акт. Решението на първоинстаницонния съд е правилно постановено. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. се предвижда ревзионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията да издаде и ЗОКО, с който си определя органът, който да издаде ревизионния акт. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 01.01.2013 г., според който всички досегашни производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Затова и правилно е приел, че приложима за процесния случай е редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението от 01.01.2013 г. с оглед на това, че е налице повторна ревизия, а ревизионното производство е започнало първоначално с издадена заповед за възлагане № 1203403/04.07.2012 г., т. е. преди изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. и в съответствие с пиретото в § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК. Съдът правилно се е съобразил с актуалната съдебна практика на ВАС, I и VIII отделение по прилагането на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК. Макар в ДОПК да няма дефиниция на понятието висящност на производството, с оглед общите принципи, важими за административния процес, под висящо производство следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт. Повторната ревизия не представлява нова ревизия, а както вече се посочи с нея се възобновява висящността на вече започнало производство по издаване на друг ревизионен акт, без да се издава нова заповед за възлагане. Това не е спазено от приходната администрация, която не се е съобразила с § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК и затова е налице некомпетентност на органа, издал ревизионния акт, а това е тежък порок, който води до нищожност на ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията на ДОПК и на актуалната непротиворечива съдебна практика на ВАС и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на Йордан Шишков следва да се присъдят направените разноски пред настоящата касационна инстанция, които са в размер на 300 лв., видно от представеното по делото пълномощно на адв. Слави Димитров. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,