Решение № 11072 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2012 г.

Решение № 11072 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" /със старо наименование Д "ОУИ"/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /съгласно Заповед № ЗЦУ - 1359/28.12.2009 г. и заповед № 4514/01.08.2012 г./ против решение № 276/31.07.2012 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 523 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отменен РА № 04001003075/03.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му обжалвана и потвърдена по административен ред с решение № 216/09.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с която на "Дионисий" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 81 831,66 лв. и във връзка с това са начислени лихви за забава в размер на 21 656,34 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Дионисий" ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е бил РА № 04001003075 от 03.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му обжалвана и потвърдена по административен ред с решение № 216/09.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с която на "Дионисий" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 81 831,66 лв. и във връзка с това са начислени лихви за забава в размер на 21 656,34 лева. С ревизионния акт на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от ЕТ "Карина - Иво Кръстев - Георги Генов" фактури с № 28/01.11.2007 г. с ДДС в размер на 1 860,00 лв. и с предмет на доставката 6 000 литра дизелово гориво и № 107/18.12.2009 г. с ДДС в размер на 1 708,48 лв. и предмет на доставката 5 620 литра дизелово гориво, предвид липсата на реална доставка по фактурите. Според съда за процесния период подлежи на анализ въпросът само относно реалната доставка на стоките от прекия доставчик към жалбоподателя и в тази връзка е приел за ирелевантни за спора изводите в потвърдителното решение относно несъответствията между датите на фактурите от предходните доставчици на ЕТ и процесните фактури. Приел е за необоснован изводът на приходните органи, че липсват доказателства, изхождащи от счетоводната отчетност на доставчика, относно начина на отчитане на фактурираните горива по съответните счетоводни сметки, като в тази връзка се е позовал на приетото по делото заключение на ССЕ. Въз основа на приетите по делото доказателства - искания за гориво, с които е работило и вещото лице, договор от 06.04.2007 г. между страните с предмет механизирани, транспортни и други услуги, съдът е приел, че е налице реална доставка. Според съда доказателства за изричното предаване на горивото не е необходимо, тъй като същото е използвано като част от договор за извършване на услуги, като задължителен елемент за осъществяването им /доколкото безспорно за дейностите, свързани с трактори е необходимо използването на гориво/. Наред с това съдът е установил, че съответните количества в исканията, съответстват и на количеството гориво, което е фактурирано. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 49/04.08.2008 г. с предмет на доставката "аванс по договор", съдът е обсъдил приложимите норми, регламентиращи предпоставките за признаване на данъчен кредит, както и разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Приел е, че независимо, че законът не придава на авансовото плащане характера на данъчно събитие, то чл. 68 от ЗДДС предвижда данъчен кредит да се ползва и от лице извършило плащане преди възникването на данъчно събитие, тъй като принципът е, че правото на данъчен кредит възникна в момента, в който данъкът стане изискуем. В случая в хода на ревизионното производство безспорно е било установено, че по процесната фактура е извършено плащане по банков път. Съдът е приел за неоснователен довода в потвърдителното решение, че обратното плащане, извършено на същия ден от доставчика към "Винарна Поломие 1959" АД е без правно основание, което е индиция за липсата на реална доставка. В тази връзка съдът е анализирал приложения по делото договор за паричен заем от 01.04.2007 г., според който доставчикът е заемодател на "Винарна Поломие 1959" АД, т. е. налице е правно основание за превеждане на въпросната сума. Позовал се е на ССЕ, в която вещото лице е установило, че при доставчика фактурата е осчетоводена като получена авансова сума от клиент по договор за изработка /жалбоподателят/, като е начислено и задължение по ЗДДС, а при жалбоподателя фактурата е осчетоводена като авансово преведени суми, а при третото лице - "Винарна Поломие 1959" АД сумата е отчетена като краткосрочен заем, т. е. данните в счетоводствата и на трите дружества са вярно заведени и отчитат извършването на реално плащане по процесната фактура. Приел е, че след като плащането безспорно е било извършено и данъкът е станал изискуем, то за лицето платило цената по доставката преди настъпване на данъчното събитие, е възникнало и правото на данъчен кредит по това плащане. Съдът е изложил аргументи и в подкрепа на извода за реалност на услугата, свързана с процесното авансово плащане, поради което е счел за неоснователни и другите доводи на ревизиращите органи да откажат правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит и по фактура № 123/05.06.2010 г., издадена от ЕТ "Карина - Иво Кръстев - Георги Генов", с предмет на доставката услуга - изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от диви животни, с ДДС в размер на 7 767,18 лева. Във връзка с тази доставка ответникът е оспорил по реда на чл. 193 ГПК, съставеният между страните приемо-предавателен протокол от 04.06.2010 г. Въз основа на анализ на приложените по делото писмени доказателства, в това число - договор от 05.04.2010 г., РА на доставчика, заключенията на ССЕ и СТЕ, съдът е приел, че доставчикът разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост, поради което е обосновал извод, че услугата е реално извършена, съответно за ДЗЛ е налице право на приспадане на данъчен кредит. Наред с това съдът е посочил, че е налице съпоставимост между приходите и разходите, извършени от доставчика във връзка с фактурираната услуга, съобразно с чл. 12 от ППЗДДС. С оглед всички обсъдени обстоятелства, установяващи се от доказателствата в делото съдът е приел, че е установена истинността на оспорения приемо-предавателен протокол. С оглед изложените съображения, АС-В. Търново е отменил РА като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Относно фактури с № 28/01.11.2007 г. и № 107/18.12.2009 г., издадени от ЕТ "Карина -Иво Кръстев-Георги Генов" с предмет на доставката дизелово гориво, обосновано съдът е приел, че са налице доказателства за реална доставка на гориво. В случая не е спорно, че между страните е налице договор от 06.04.2007 г., по силата който "Дионисий" ЕООД е възложило на ЕТ "Карина" да извърши механизирани, транспортни и други услуги, включително доставка на минерални и биоторове и препарати за растителна защита, във връзка със създаването и отглеждането на 1250 дка лозя по вид и цени, съгласно Приложение 1, представляващо неразделна част от договора, като договорът е изменен с Анекс 1 от 29.06.2007 г. и Анекс 2 от 25.06.2007 г. Съгласно договореното изпълнителят е следвало да осигури дизелово гориво във връзка с осъществяване на различни дейности - пръскане, есенна оран и т. н., като в счетоводството на ЕТ е отчетено фактурираното гориво, отразено е изписване на материалния актив и е отчетен приход от продажбата. Действително липсва и приемо-предавателен протокол за доставеното дизелово гориво, но в тази връзка съдът правилно е отчел, че горивото е използвано от ревизираното лице в изпълнение на сключения договор за механизирани и транспортни услуги. Налице е съответствие между количеството в исканията и това по фактури. Неоснователно е възражението, че фактурите за покупка на гориво от доставчика са от месеци, предхождащи периода на доставка по процесната фактура от м. 11.2007 г., т. к. периода от м. 04 до м. 10.2007 г. не е значително отдалечен по време от датата на фактурата. По отношение на доставката по фактура № 49/04.08.2008 г. с предмет "аванс по договор", настоящият касационен състав намира за законосъобразни изводите на съда, а именно, че в случая е доказано авансово плащане по банков път, фактурата е осчетоводена, което се потвърждава и от ССЕ. Налице са и доказателства за реална услуга, по която е извършено плащането. Въз основа на приложените по делото доказателства - инвентарна книга за сметки 203, 205, 207 на ЕТ "Карина, ведомости за заплати за процесните периоди, обосновано съдът е приел, че доставчикът разполага с необходимата техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставката. Действително между "Дионисий" ЕООД и ЕТ "Карина - Иво Кръстев - Георги Генов" са налице два договора, сключени от 06.04.2007 г., като единият предвижда "създаването и отглеждането на 1250 дка лозя", впоследствие увеличени с Анекс № 2 от 25.06.2008 г. на 1331 дка, а другият "изграждане на подпорна конструкция за 1250 дка лозя", впоследствие увеличени на 1331 дка. Следва да се посочи обаче, че само договорът за "създаването и отглеждането на 1250 дка лозя", изменен с Анекс № 2 от 25.06.2008 г., съдържа в чл. 8 уговорка за заплащане авансово за услугите в размер най-малко 350 000 лв. до края на м. 08.2008 г., поради което правилно административният съд е анализирал именно този договор. Относно фактура № 123/05.06.2010 г., издадена от ЕТ "Карина - Иво Кръстев - Георги Генов", с предмет на доставката услуга - изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от диви животни, законосъобразно съдът е приел, че е налице реално осъществена услуга. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. В случая е налице договор между страните от 05.04.2010 г. за изграждане на огради с портали за защита от животни, като по делото е налице технологична карта за изграждане на ограда за защита от диви животни на лозови насаждения, собственост на "Дионисий" ЕООД. Налице са достатъчно доказателства, въз основа на които съдът е обосновал извод, че доставчикът притежава кадрова и техническа обезпеченост да извърши фактурираните услуги. По делото са приложени разплащателни ведомости на ЕТ за месеци юни и юли 2010 г., а ССЕ е отчела, че за процесния период са начислени работни заплати и осигуровки, следователно ЕТ има кадрови потенциал. Установено е, че ЕТ е разполагало с необходимите материали и техника за изпълнение на услугата. От доставчика са отчетени разходи за материали, работна заплата и осигуровки, т. е. налице е съпоставимост между приходите и разходите, извършени във връзка с фактурираната услуга. По тези съображения, изводът на административния съд за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт се явява правилен. Предвид неоснователността на касационните оплаквания обжалваното решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,