Решение № 1435 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2017 г.

Решение № 1435 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Каради" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Л., бул. "Скобелевско шосе" № 9, представлявано от управителя - И. К., подадена чрез пълномощник - адвокат Ю. З. против Решение № 326/03.10.2017 г., постановено по административно дело № 495/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04001116005346-091-001/13.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 151/05.06.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил релевантни за спора доводи, както и не е мотивирал решението си да не кредитира представените от дружеството доказателства. Изложени са съображения за това, че в хода на ревизията са представени всички изискуеми по силата на закона документи, които установяват извършването на вътреобщностни доставки. По развити в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Зарев, който моли да бъде уважена по развитите в нея съображения. От процесуален представител на ответника - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново - главен юрисконсулт Василева е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. Т. е ревизионен акт, с който за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 01.2015 г., м. 02.2015 г. м. 04.2015 г. и м. 05.2015 г. са определени задължения за ДДС в общ размер на 131 926,63 лева, произтичащи от непризнати вътреобщностни доставки на стоки - нес кафе 3 в 1 по 11 броя фактури, издадени на "B. I. trading" SP. z. o. o., Р. П.. Приходните органи са достигнали до извода, че представените от ревизираното дружество документи - CMR, потвърждения за получаване на стоките, банкови извлечения и други, преценени в тяхната съвкупност, не доказвали, че стоките по процесните фактури, са били изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на друга държава - членка. От тук са приели, че не се удостоверяват реално извършени вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 53 ЗДДС. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт, административният съд е приел, че "Каради" ООД не разполага с категорични доказателства за транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ППЗДДС. Съдът е акцентирал на липсата на съществени реквизити в съдържанието на писмените потвърждения, което поставяло под съмнение отразените в тях факти, поради което не било изпълнено изискването по чл. 45, ал. 2, т. 2, б. "а", пр. второ от ППЗДДС. Изрично в съдебното решение е отразено, че други доказателства по делото за транспортиране на стоките, не били представени, с който извод настоящата съдебна инстанция не е съгласна. Съгласно чл. 45 ППЗДДС, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документ за доставката, каквито в случая са представените 11 броя фактури, които са редовни и съдържат всички необходими реквизити, в това число идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от полската администрация. На следващо място, ревизираното лице е следвало да представи документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. След като не е било спорно обстоятелството, че транспортът на стоките по вътреобщностните доставки е бил извършен от трето лице и за сметка на получателя, то съдът е следвало да приложи точно приложимата за случая разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Тази норма изисква доказването на изпращането или получаването на стоките от получателя да става или с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя, което следва да съдържа определените в закона реквизити. Посочените два вида документи са посочени при условията на алтернативност, поради което наличието само на транспортен документи или само на писмено потвърждение, би било достатъчно за да удостовери извършването на вътреобщностна доставка. Тъй като писмените потвърждения не са съдържали реквизитите, регламентирани в чл. 45 ППЗДДС, в приложимата за случая редакция, съдът е следвало да акцентира на съдържащите се в делото транспортни документи - CMR, относно които в съдебното решение липсват мотиви. В кориците на делото /папка II, от л. 78 до л. 92/, се съдържат международни товарителници - CMR, към всяка една от процесните фактури, които следва да бъдат преценени като редовни документи от външна страна, с надлежно попълнени реквизити. Тези документи са подписани от представител на изпращача, от превозвача - "Верона" ООД и от получателя на стоките, посочено е мястото на натоварване и разтоварване на стоките, вида и тяхното количество, надлежно са попълнени и останалите реквизити на CMR. В този смисъл, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата удостоверява условията на договора и получаване на стоката от превозвача, до доказване на противното. Доколкото положените подписи в CMR, не се доказва да са неавтентични, а отразените в тях факти се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства /писмените потвърждения, макар и с непълни реквизити, документи за плащане на стоките и представените от превозвача фактури, заявки, пътни листи/, е следвало товарителниците да бъдат обсъдени от съда и ценени, със последиците от това. Наличието на редовен транспортен документ, доказва факта на натоварването на стоките и напускането им на страната, поради което изискването за доказване на ВОД е изпълнено. Установено е по делото, че доставчикът е разполагал със стоките, получателят по доставката е регистрирано за целите на ДДС лице, стоката е била предадена на получателя, превозена от наетия за целта превозвач и получена от полското дружество на територията на друга държава членка. Представени са разписаните в закона документи, които установяват фактическото напускане на стоките от територията на България, не се сочат обстоятелства за наличие на данъчна измама от страна на доставчика, поради което следва да се приеме, че в случая са осъществени вътреобщностни доставки на стоки, поради което ревизионния акт се явява незаконосъобразен. Констатираните несъответствия по част от фактурите, относно датата и мястото на доставка на стоките между товарителниците от една страна и пътните листи, изготвени от превозвача, от друга страна, не са съществени и не могат да оборят достоверността на транспортните документи, доколкото ревизираното лице не следва да носи отговорност за действията на превозвача, още повече, че в случая той е нает от купувача на стоките. Същото важи и за отсъствие по делото на доказателства за разход на гориво, документи за преминаване на границата, винетки, платени такси, тахошайби и др., които документи са били изискани от превозвача, но не са били представени. Следва да бъде отбелязано още, че липсата на посочените документи не може да доведе до извод за неосъществен транспорт, до който са достигнали приходните органи и съда, при наличието на редовно съставени товарителници, които именно са документите, които съгласно чл. 45 ППЗДДС доставчикът е длъжен да представи и които удостоверяват транспортирането на стоките от територията на една държава до територията на друга държава членка. В този смисъл следва да се има предвид още посоченото в Решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело C-409/04 (T. Q., по искане на: Teleos plc и др. срещу Commissioners of Customs & Excise), а именно - макар вътреобщностната доставка и придобиване на стоки да са подчинени на обективното условие за физическото прехвърляне на стоките извън държавата-членка на доставката, поради премахването на контрола на границите между държавите-членки за данъчната администрация се оказва трудно да се увери дали стоките физически са напуснали територията на посочената по-горе държава-членка, поради това данъчните органи извършват такава проверка главно въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства и от техните декларации. Пред настоящата съдебна инстанция се поддържа довод за нищожност на ревизионния акт, като издаден от некомпетентен орган, който довод е неоснователен поради следните съображения: Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия от 03.08.2016 г., издадена от В. Н., в качеството му на заместник на И. К.. Всички последващи заповеди в хода на ревизията са били издадени от И. К., който е и един от органите, издали ревизионния акт, в качеството му на орган, възложил ревизията. От касационния жалбоподател се твърди, че орган възложил ревизията не е И. К., а е В. Н., тъй като той е издал първата ЗВР, респективно, че този орган е следвало да завърши производството чрез издаване на ревизионния акт. Това твърдение не се подкрепя от представените по делото документи. В делото се съдържа заповед на директора на съответната ТД на НАП, с която са определени органи по приходите, в това число и И. К., на които е възложено правомощието да възлагат извършването на ревизии. С друга нарочна заповед, териториалният директор е определил други органи, които да заместват титулярите при отсъствие в упражняване на правомощието им да възлагат ревизии, като сред тях фигурира и В. Н.. Освен това е представен документ, който установява, че към датата на издаване на заповедта за възлагане на процесната ревизия, титулярът И. К. е отсъствал поради отпуск. С. В. Н. е действал при условията на заместване на И. К., тоест вместо него в качеството му на орган, възложил ревизията, поради обективната невъзможност на последния да упражни правомощието си. Това не означава, че В. Н. е придобил качеството на орган, възложил ревизията, каквото качество е притежавал И. К., а само го е замествал временно до завръщането му на работа. Следователно, ревизионният акт е издаден от органът, възложил ревизията и като такъв се явява валиден акт. Предвид изложените мотиви, тъй като при постановяване на съдебното решение, Административен съд - В. Т. не е съобразил всички събрани по делото доказателства, и е достигнал до неверни правни изводи, то същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, след което да се постанови друго, с което да отмени процесния ревизионен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,