Решение № 15121 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2010 г.

Решение № 15121 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Светлана Александровна Марешка, като управител и представляващ "Лиафарм" ООД, гр. Варна, чрез процесуалния представител по пълномощно адвокат Николай Наков от АК - Варна, срещу решение № 2265/30.12.2009 г., постановено по административно дело № 2565 по описа за 2009 г. на Варненския административен съд, 25 състав, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № РД-09-744/31.08.2009 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на аптека "Марешки", собственост на "Лиафарм" ООД, гр. Варна е наложена санкция - финансова неустойка в общ размер на 360,00 лв. за нарушение на индивидуален договор № 03-0946/29.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащано напълно или частично от НЗОК. Оплакването в депозираната касационна жалба не е надлежно конкретизирано и обосновано. Касаторът изразява несъгласие с постановения резултат, като изтъква порок на решението противоречието му с материалноправните разпоредби, без да конкретизира в какво точно се състои неправилността на обжалвания съдебен акт и коя правна норма на материалния закон не е приложена правилно от съда. С бланкетната си жалба моли да се отмени решението на АС - Варна. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Варна в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд - VI отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, при спазване на законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Варненския административен съд е оспорената от Светлана Александровна Марешка, като управляваща и представляваща "Лиафарм" ООД, гр. Варна, заповед № РВ-09-744/31.08.2009 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, с която на аптека "Марешки", гр. Варна е наложена финансова неустойка в общ размер 360,00 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от ПД с НЗОК. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на административния акт, предмет на жалбата. Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените от страните доводи и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби съдът е обосновал извод, че заповед № РД-09-744/31.08.2009 г. е издадена от компетентен орган - директора на РЗОК - Варна, спазена е изискуемата от закона писмена форма и предвидените за производството й административнопроцесуални правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото е установено за безспорно, че за 2009 г. между страните е сключен индивидуален договор № 03.0946/29.05.2009 г. за отпускане на лекарства, заплащани от НЗОК. По силата на този договор и на НРД - 2006 г. изпълнителят "Лиафарм" ООД, чрез аптека "Марешки" с ръководител магистър - фармацевт Виолина Димова Дишева-Христова, се задължава да отпуска на ЗЗОЛ лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10/24.03.2009 г. (обн., ДВ, бр. 24/2009 г.), включени в приложения № 1 към договора. Изпълнителят се е задължил да изпълнява договора при приетите с него условия, при нарушение на които е предвидена определена по размер санкция - финансова неустойка. Според договорената клауза на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ИД рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й в случаите, посочени в чл. 48 от Наредба № 4/4.03.2009 г. за условията и реда за предписване на лекарствени продукти (обн. ДВ, бр. 21/2009 г.), а чл. 13, ал. 7 на договора създава задължение на изпълнителя в момента на отпускане на лекарствените продукти, след попълване на данните в рецептурната бланка да я предостави за подпис на приносителя. Не се спори, че при извършената от контролните органи на РЗОК-Варна проверка на 14.08.2009 г. по спазване клаузите на ИД в четири случая са констатирани нарушения на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 13, ал. 6, т. 5 и чл. 13, ал. 7 от ИД, за които е съставен констативен протокол № 16-ППП/14.08.2009 г. с приложени към него копия от рецептите с констатираните пропуски: Rр. № 14026/7.08.2009 г. - без подпис на лекар; Rр. № 14915/13.08.2009 г. - изпълнена и неподписана от магистър-фармацевта; Rр. № 14533/11.08.2009 г. и Rр. № 14669/12.08.2009 г. - изпълнени без подпис на получател. Безспорно е установено, че в производството по издаване на заповед № РД-09-744/31.08.2009 г. от директора на РЗОК - Варна са спазени всички предвидени процедурни изисквания и наложената санкция - финансова неустойка общо за сумата от 360,00 лв. съответства на установения с чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "е" от ИД размер (по 90 лв. за всяко констатирано нарушение). Санкциониращият орган е обсъдил възражението на изпълнителя срещу констатациите, отразени във финансовия протокол и не ги е уважил като е изложил мотиви за това. Писмените доказателства за отсъствието на определени реквизити в рецептурните бланки са приложени по делото с административната преписка, приети в заверен вид от магистър-фармацевта и същите не са оспорени от жалбоподателя (касатор в настоящото производство). При постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон, а също така са спазени съдопроизводствените правила. Правният извод относно спора по делото съответства на доказателствата, поради което решението е и обосновано. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното решение на АС - Варна като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,