Решение № 1012 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2018 г.

Решение № 1012 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Цветков, подадена чрез адв. С. Каров от АК Бургас, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 107/26.01.2018 г. по адм. дело № 2394/2017 г. на Административен съд– Бургас (АС Бургас). В жалбата са изложени аргументи, че решението е незаконосъобразно и неправилно. В подкрепа на това са посочени решения на Върховния касационен съд и съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Счита, че неправилно и необосновано в обжалваното решение e приета недоказаност на претендираното обезщетение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се присъди претендираното обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер. Претендира и разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател Г. Цветков, в писмена молба, подадена чрез адв. С. Каров от АК Бургас поддържа подадената касационна жалба и моли да се отмени постановеното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Ответникът Регионална Дирекция по горите Бургас (РДГ- Бургас), в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че така мотивирано, решението на АС Бургас е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Г. Цветков е предявил иск, подаден против Регионална дирекция по горите гр. Бургас, ул. Иван Шишман № 8, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да получи заплащане на обезщетение за неимуществени в размер на 5000 лв. С обжалваното решение на АС Бургас е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от Г. Цветков, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който моли съда да осъди Регионална дирекция по горите гр. Бургас, ул. Иван Шишман № 8, да му заплати обезщетение за неимуществени в размер на 5000 лв., за неоснователно изземване на автомобила и ловния му автомат от служители на ДГС- Средец, държането му за една година и още месец и половина след отмяната на издаденото срещу него наказателно постановление № 956/07.11.2016 г. на Директора на РДГ- Бургас, както и отказа да му бъде върнат автомобила. За да достигне до този резултат АС Бургас е установил, че на 19.06.2016 г. е бил съставен АУАН № 048066/19.06.2016 г. от горски надзирател в ТП ДГС-Средец, против ищеца, за извършено от него нарушение по чл. 84, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2, вр. чл. 65, т. 10 от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД). Със съставянето на акта са били задържани и средствата послужили за извършване на нарушението– моторно превозно средство (МПС) Land Rover Discovery (Ленд Ровър Дискавъри) с рег. [рег. номер на МПС], както и ловна карабина Арсенал, 7 бр. ловни патрони 7, 62, 1 бр. оптика № 11-0500116, стойка UTG MNT- 978. Установил е, че с Решение № 1193/30.06.2017 г. по КНАХД № 1095/2017 г. на Административен съд- Бургас, е отменено първоинстанционното съдебно решение, като вместо него е постановено друго, с което е отменено НП № 956/07.11.2016 г, издадено от директора на РДГ- Бургас, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева, и е постановено лишаване от право на ловуване за срок от три години, и отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението. Административният съд е установил, че длъжностното лице, за което се твърди от ищеца, че е извършило незаконните действия, или е издало незаконосъобразен акт, с който се обосновава настъпване на вреди, не е служител на ответната РДГ- Бургас, а на друга институция със статут на юридическо лице каквото е ТП ДГС- Средец при Югоизточно държавно предприятие- Сливен. Впоследствие в хода на цялото административно- наказателно производство, служители на ТП ДГС- Средец са съхранявали иззетия автомобил на ищеца, а след отмяната на наказателното постановление, същите са му го върнали. Достигнал е до извода, че исковата претенция е неоснователна, тъй като лицата издали АУАН, фактически задържали автомобила на ищеца и участвали при неговото връщане, не са служители на РДГ- Бургас. Освен това същите са действали правомерно и в съответствие с горепосочените правни норми. В заключение е приел, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата и не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, поради което предявеният против ответникът иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 5000 лв., е бил отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Действително в случая е налице отменено НП № 956/07.11.2016 г., издадено от Директора на РДГ- Бургас. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт на администрацията, а необходимо е да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. В тази връзка по делото основния спорен въпрос е претендираните неимуществени вреди последица ли са от отменения административен акт. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай липсва такава връзка, която да обоснове предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. В случая не са събрани доказателства относно реално претърпени нeимуществени вреди от ищеца, в какво конкретно се изразяват те, кога и в какъв размер са претърпени от ищеца. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементите на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка предвид отменената като незаконосъобразна ПАМ. Не е налице причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Лицето не излага конкретни твърдения, че именно НП предизвиква негативни преживявания. От приобщените свидетелски показанията не се установяват, твърдените в исковата молба от ищеца, преживени неприятни емоции и терзания, засягащи личността му, изтърпените безпокойство, раздразнителност и афектираност. От тези свидетелски показания не може да бъде направен категоричен извод, че ищецът е имал някакви неблагоприятни психически преживявания, които са в непосредствена причинна връзка с задържането на автомобила му и отмененото НП на РДГ- Бургас. Правилно от решаващия съд е прието, че искът на Г. Цветков е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обосновано решаващият съд приема, че ищецът по делото не доказва настъпването на вреди от незаконосъобразния акт – отмененото наказателно постановление, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Доводите относно незаконосъобразността на НП сочат факти обосновали отмяната на административния акт и последиците от това. Същите не обосновават наличието на конкретна вреда и причинно следствена връзка с отменения акт. Затова и обоснован е извода на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В процеса на връщането на автомобила правилно като законосъобразни, са преценени действията на отговорните длъжностни лица, във връзка с изискания от тях официално заверен препис на влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя съответното НП изцяло, а иззетото МПС подлежи на връщане. В случая дейността по задържане на автомобила е извършена от служител на ТП ДГС– Средец, като не са налице незаконосъобразни действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди– чл. 4 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,